Достойна пенсия за Баба Илийца

17 юли, 2009 14:18 | Бъди грамотен | 2 коментара

Достойна пенсия за Баба Илийца

Учебната програма по литература е твърде остаряла, както и конспектите за канидат-студенти. В тях трябва да влязат нови автори. Баба Илийца заслужава достойно пенсиониране, а не осмиване всяко лято заради „бисерите“ в кандидатстудентските работи.
Обучението по български език да се отдели от това по литература. Така по-лесно ще се работи за грамотността. Няма да се преплитат запетаите с мустаците на селяните от 19-и век.

Екипът на Академика БГ приканва всички, които имат отношение към този проблем, да го изразят на нашия сайт. Така ще сложим началото на дискусия, която със сигурност ще доведе до реален резултат. Нека да не чакаме все някой друг да промени нещата около нас!

Евелина Гечева

<!– /* Style Definitions */ p.MsoNormal, li.MsoNormal, div.MsoNormal {mso-style-parent:““; margin:0cm; margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:12.0pt; font-family:“Times New Roman“; mso-fareast-font-family:“Times New Roman“;} @page Section1 {size:612.0pt 792.0pt; margin:70.85pt 70.85pt 70.85pt 70.85pt; mso-header-margin:35.4pt; mso-footer-margin:35.4pt; mso-paper-source:0;} div.Section1 {page:Section1;} –>

Своето мнение за обучението по български език и литература можете да оставите тук

Подкрепете ни

Теми:
Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Дядо Йоцо коментира на 18 юли, 2009 г., 16:31 ч.

    Доц. д-р Адриана Дамянова, ръководител на Катедрата по методика във Факултета по славянски филологии в СУ: Нашите деца не разбират езика на Вазов и Йовков
    Нужна е промяна на образователното съдържание по български език и литература
    16 Юли, 2009, Вестник „Монитор“
    Маргарита Благоева

    – Доц. Дамянова, отново е време на приемни изпити и експерти споделят, че учениците не владеят добре родния си език. Какво е мнението ви?

    – Да, днешните деца не знаят добре правописа и граматиката на нашия език, не могат да пишат грамотно и да се изразяват писмено. Те просто имат малка читателска и писателска практика. Умението се усвоява единствено с действие – т. е. в училище трябва да се чете и пише под ръководството на компетентни учители. Затова тези, които правят програмите и пишат учебниците, не трябва да са безразлични към интереса и потребностите на младите хора. Това е въпрос на образователна концепция. Нашето средно образование има нужда от преподреждане на приоритетите. Най-напред трябва да си отговорим на въпроса защо ги караме тези деца да ходят на училище и защо ги учим. Какво искаме да научат те?

    – Доколко актуални са държавните образователни изисквания по български език и литература?

    – Ние работим с държавни образователни изисквания, чиято давност изтече през 2004 г. Нещата обаче остаряват морално и трябва да се обновяват. Знанието, което е в момента, се удвоява на всеки 5 години. Кога ще преподадем всичко това на нашите деца? Колко години да стоят те в училище – 30, 40? Затова трябва да се стремим повече да развиваме уменията за учене на младите хора, отколкото да се грижим да складират в паметта си определени знания. Разбирате, че става дума за много сериозна промяна на целите на образованието, а оттам и на учебните програми.

    Образованието у нас е консервативна система, но ако искаме да се променят методите на обучение, първо трябва да бъдат обучени и квалифицирани учителите. Това означава или промяна в програмите на университетите, които обучават бъдещите учители, или да има адекватна система за следдипломната им квалификация. Съвременният свят се развива толкова динамично, че просто е немислимо да завършиш българска филология на 24 години и да останеш в точката, в която си завършил. Учителите трябва да бъдат подкрепяни в усилията им да отговарят на изискванията на съвременността.

    – По какво се различават писмените работи на днешното поколение и това отпреди 15-20 години например?

    – Наистина има разлика между писмените работи на едно поколение, за което книгата – „литерата“, в буквалния смисъл на думата, писменият текст, са били основни източници на общуване и съвременното интернет поколение. Виртуалният свят е качествено различен от книжовния. В него са различни взаимоотношенията между тези, които пишат и четат. Границите между понятията „автор“ и „читател“ са по-скоро размити. Интернет пространството предполага снемане на йерархиите, стопяване на дистанциите, по-игрова идентичност на човека, защото там дори името, с което общуваш, е измислено. Това слага отпечатък върху света на младия човек. Затова, ако искаме да сме полезни на младите, ние не можем да се правим, че този свят го няма. Все пак ние работим заради децата, нали искаме тях да научим?

    – Общуването с интернет ли е причината за това, че децата у нас не разбират голяма част от класическите автори?

    – Не мога да кажа категорично дали само това е причината, но нашите деца наистина не разбират класическите ни творби. Това важи за Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, особено за Йордан Йовков. Тези текстове са пълни с турцизми, архаизми, историзми. Това е мое лично впечатление от системното ми общуване в продължение на доста години вече с бъдещите кандидат-студенти, които са и ученици в същото време. Аз водя част от курсовете по български език и литература за кандидатите. Те не разбират езика на класиците ни. Значението на една значима част от думите им убягва. Как тогава те да разберат естетическото послание на текстовете?

    – Това значи ли, че старите класици трябва да се изхвърлят от учебниците по български език и литература?

    – Не, разбира се, макар че учебното съдържание е остаряло и не е променяно от 90-те години на миналия век. Но както и проф. Кирова предложи, мисля, че е разумно към учебника да има речник, който да обяснява остарелите думи, използвани в класическите ни творби. Това малко обременява четенето, но трябва да се промени и стилът на преподаване на тези творби. Ще ви разкажа за урок върху Шекспир на дванадесетгодишни деца, на който присъствах в Нотингам. Ставаше дума за прословутия монолог на Просперо: „Да, този свят е сцена, на която всички хора са актьори…“ Учебникът се наричаше „Езикът на Шекспир“. Децата учеха един сонет от великия автор, един монолог от негова творба, откъси от друга творба. Авторите на учебника в няколко реда представяха накратко съдържанието на творбата, след това децата първо се занимаваха с непознатите думи от откъса, след това със самия монолог. Всеки урок завършваше с упражнение за писане на техния собствен монолог, сонет, диалог. Там цялото учене на класиката има като свой смислов хоризонт аз да опитам да пиша не като Шекспир, а за да изживея удоволствието от творчеството. Не видях ужас от това, че няма да се прочете целият текст на Шекспир например. Впрочем и у нас в 6 клас по подобен начин се учат една-две глави от „Под игото“.

    – С какво трябва да се промени учебното съдържание по български език и литература?

    – На първо място нашите ученици трябва да усвоят първата от осемте европейски ключови компетентности и тя е – комуникативни умения на родния език. При мен идват хора, които са приети право и имат над 4,50 на изпита по български език, но не смеят да си попълнят формулярите за прием. Компетентността им не достига за това. Също така в учебното съдържание трябва да се включи малко повече модерна литература. Защо да не се учи поезията на една Петя Дубарова например? Не искам да навлизам в повече подробности, защото това е предмет на дискусия между специалисти, а не на моето лично мнение.

    Не може в 21-ви век да си част от Европа и програмата ти по европейска литература да завършва с френските символисти, които дори не са от миналия век. Не може да се окаже според нашите учебници, че българската литература приключва през 50-те години на миналия век. Все пак вече минаха 60 години оттогава, доста стойностни неща се създават и те по обясними причини като проблематика, като език, като мисловни нагласи са по-близо до чувствителността и света на съвременните ученици.

    Може да се помисли и около това сигурно ли е, че не е възможно да вървим не от корените и генезиса на нещата към съвременното, а в обратен ред – от по-близкото и познатото към по-далечното. Аз не съм уверена, че е безусловно вярно твърдението, че можем да разбираме нещата само ако знаем корените им. У нас впрочем през 90-те години излезе учебник по литература за 11 клас, който си беше позволил да върви не по прословутия исторически принцип, а жанрово да говори за поезията, за прозата и за драмата. В 8 клас учебното съдържание също може да бъде организирано в някакви тематични ядра. Министерството на образованието трябва да делегира права на учителите по български език и литература да решат в каква последователност и кои произведения от даден автор да се изучават. Силно се надявам, че скоро ще има промяна в учебното съдържание.

    – Смятате ли, че нашите учители са достатъчно компетентни, за да преценяват сами какво да бъде учебното съдържание?

    – Грижата за осъвременяване на компетентността на учителите трябва да бъде перманентна, както си говорихме. Учителите, ако решат, могат да изберат да преподават това, което е било и досега. Но давайки им свобода, те неминуемо ще направят и промени. Аз не съм склонна да подценявам умението на учителя да посрещне предизвикателството. Нашите учители са прекалено репресивно управлявани. Те не чувстват подкрепа на експертно ниво.

    Професията на учителите е социално неатрактивна заради ниското заплащане. В същото време висшите училища продължават да работят по социалистически модел, защото системата на финансиране не се е променила. На практика ние получаваме заплатите си според броя на студентите, а не според качеството на продукта, който произвеждаме. Аз не мога да си позволя да скъсам две трети от студентите си, защото моята заплата зависи от техния брой. От друга страна, не мога да изисквам кой знае какво от тях, защото те ще работят само за 500 лв. Ако една учителка знае обаче, че двама-трима чакат за нейното място, ако се провали в нещо, много бързо ще навакса пропуските си в граматиката например или пък просто ще си отиде.

  2. Силвия коментира на 18 юли, 2009 г., 16:45 ч.

    Разочарование на изпита по български език и литература
    Половината кандидати за СУ скъсани на Дебелянов
    4 лв. на писмена работа вземат за проверка преподаватели
    15 Юли, 2009, вестник „Монитор“
    Маргарита Благоева

    Почти половината кандидат-студенти за СУ „Св. Кл. Охридски“ скъсани на темата по творби от Димчо Дебелянов. Изпитът по български език и литература беше на 10 юли, а двойките се очертават около 50%. Това научи „Монитор“ от проверяващи в Алма матер. Данните са неофициални, тъй като оценките трябва да излязат до 10 дни след изпита.

    2356 кандидат-студенти се явиха на изпита в СУ. Немалка част от тях останаха разочаровани от изтеглената тема за „Самотата в поезията на Димчо Дебелянов“. Младежите не бяха зарадвани и от втория вариант за тема ­ сравнение в есеистична форма върху цитатите „Как ще живеем, ако не гоним измамата?“ от разказа „Мечтатели“ на Елин Пелин и „Да знаеш ти живота как обичам! И мразя празните химери“ от стихотворението „Писмо“ на Никола Въпцаров.

    Повечето от кандидатите да учат в Алма матер са избрали да пишат върху поезията на Дебелянов. Добрите и смислени работи обаче тази година не били много. Имало по-посредствено развити теми, които все пак отговаряли на част от критериите за оценяване на вуза и не са в списъка с двойките, споделиха проверяващи.

    Тази година за пръв път, откакто на изпита се дава втора тема по избор за писане, учениците, които избрали да разсъждават върху нея, познавали творбите. В предишни години мнозина от кандидатите използвали дадените цитати, за да пишат общи приказки и разсъждения върху любовта, самотата, тъгата, радостта и т.н. По 4 лв. на писмена работа получават проверяващите. Всеки от експертите оценява между 75 и 100 теми.

    На предварителния изпит по български език и литература в СУ, който беше на 10 май, двойките бяха 1237, или 56,28% от оценките. Пълни шестици нямаше, а темата, върху която писаха кандидат-студентите, беше „Градът в поезията на Христо Смирненски“ и съпоставка на цитати от стихотворенията на Христо Ботев и Пейо Яворов – „Хайдути“ и „В часа на синята мъгла“. Следващите най-масови оценки бяха от 3 до 3,49, каквито имаха 15% от участвалите в изпита.