Българският език не е второ качество

1 септември, 2009 15:05 | Бъди грамотен, Висше образование | Няма коментари

Българският език не е второ качество

С всяка година зрелостниците се представят все по-зле на писмените изпити. Докато се чудим защо е така, небрежното им писане продължава в университетите. Там преподавателите се чудят на специалност ли да ги учат или да ги ограмотяват. После младите започват работа и служебната им кореспонденция нерядко е на чатърица, шльокавица или иначе казано – на език, твърде различен от книжовния.
Какво точно трябва да се промени в обучението по роден език – на този въпрос могат да отговорят експертите от образователната сфера, учителите и учените. Моето мнение е, че граматиката и литературата трябва да се изучават по-диференцирано една от друга.
В главите на учениците знанията по език са преплетени с тези по литература. Учители твърдят, че не успяват да научат децата на правопис, защото часовете не са достатъчни. От същите съм чувала признанието, че за да смогнат с учебния материал по литература, редуцират преподаването на български език.
Според мен проблемът се корени именно тук. Скромният ми опит като преподавател показва, че има две групи ученици. В първата влизат онези, които приемат – охотно или не – задължителното като наистина задължително. Усвояват това, които им се преподава, за да продължат напред и нагоре.
Втората група отказват да учат неща, които не са им интересни и намират за неразбираеми. Така заедно с Баба Илийца мятат зад гърба си и правописа. Просто защото изучаването на едното е обвързано с изучаването на другото. Това е една от причините, водещи до близо 50% неграмотност сред младите хора. Поне тя би могла да бъде отстранена, като се модернизира учебното съдържание, както и концепцията за кандидатстване. Не става дума за изхвърляне на Вазов от учебниците. Но съм убедена, че акцентът в обучението по български език и литература трябва да се постави върху езика, върху граматиката, върху правописа. Защото, за разлика от литературните ни персонажи от XIX век, езикът ни е официален в ЕС. Това би трябвало да ни направи по-ревностни към неговото опазване и развитие.
Години наред в собствената ни страна той е неглижиран и подценяван. Почти никъде при кандидатстване за работа не се изисква доброто му владеене. Иска се английски, а още по-добре – два западни езика.
Работодателите не са виновни – на тях им трябват хора с такива умения. Младите хора също не са виновни – като се очаква от тях английски, ще учат английски. Лошото не е това, че говорят няколко езика, а че трудно могат да напишат каквото и да било на родния си език. Освен CV. Което си е почти същата автобиография като едно време, само че с повече грешки.
В днешното глобализирано общество да се владеят чужди езици е неизбежно. Но едва ли има друга нация, която толкова подценява собствената си граматика. При французите, например, дори най-малката промяна в езиковите норми се съпътства от обществен дебат.
У нас малцина знаят кое как се пише – дори пишещите. Тоест тези, които си изкарват хляба с писане. „Какво значение имат тъпите запетайки“ – кой не е чувал тази фраза от стажант-репортери, от кандидат-студенти, от собствените си деца?
Би било пресилено да твърдим, че държавността се крепи върху запетайките, но в това твърдение има доза истина. Неуважението към българските езикови норми е само началото. Постепенно става ясно, че то е само част от неуважението към нормите въобще. Да, ако не спазваш правилника за движение по пътищата, ще катастрофираш. Но ако не спазваш езиковите правила, катастрофата може да бъде и по-страшна.
Езикът, разбира се, има свои собствени закони на развитие. И въобще не става дума да контролираме това развитие – мисията е почти невъзможна. Става дума за това да отредим подобаващо място на простите правописни правила, които поколения българи са усвоявали, спазвали и уважавали.
Защото езикът, на който пишем, не е второ качество. Той е част от европейското културно пространство. И то не от момента на влизането ни в Европейския съюз, а от Х век. От времето, в което е заел достойното си място до трите „свещени“ – еврейски, латински и гръцки.
Къде го оставяме днес?

Евелина Гечева

Своето мнение за обучението по български език и литература можете да оставите тук

Снимка: http://www.absurdi.com

Подкрепете ни

Теми:
Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата