Поколение 4-6

2 септември, 2009 19:26 | Бъди грамотен | 1 коментар

Поколение 4-6

Ситуацията, в която се намира обучението по български еизк и литература в България днес, силно ми напомня на един подход, рожба на постмодерната епоха, наречен “journaling”. В много американски и западноевропейски училища, колежи и университети учениците  и студентите имат за задача, в рамките на определен от преподавателя срок, да предадат фиксиран обем написани от тях страници. Ключовата дума тук е „написани” – но не под формата на съчинение, есе, разработка или дадена тема, а в съвсем свободен стил, без изрично изискване текстът да е структуриран, смислен, последователен или дори, забележете, грамотен. Идеята на journaling подхода е учащият да изрази себе си, с или без правописни и пунктуационни грешки или някакъв замисъл изобщо, и , в крайна смека, да покрие необходимия обем в поставения му срок. С други думи, старата коцепция за „изкуство заради самото изкуство” е резултирала в „писане заради самото писане”.
Струва ми се, че една дефиниция  на учения план по български език и литература като „криворазбран journaling” в училищата днес съвсем не е лишена от смисъл. Нещо повече – криворазбраният journaling се прехвърля и в извънучебния живот на младежите, удобно скрити зад псевдоними (“nick”-ове), които с нестихваща страст изливат писания в най-разнообрази социални мрежи, блогове, форуми, чатове и сайтове в Интернет пространството. Именно там най-добре може да се добие представа за нивото на грамотност и изказ на младите хора, мнозинството от които пише на латиница вместо на кирилица, без препинателни знаци и е заменило „ч” с „4”, ш с „6” и „щ” – с „6t”. Положението е „казване заради самото казване”,  не заради смисъла на изказаното, често лишено дори от бегли наченки на грамотност.
„КАК ИСКАМ ДА САМ ТАМ А САМ НА РАБОТА ОБИ4АМЕ ТЕ МАИКАЛ” е патетичният коментар на някого (http://life.dir.bg/2009/08/29/news4992257.html), представящ себе си като „Фенката”, по повод рождения ден на покойния Майкъл Джексън, който на 29-и август събра негови почитатели пред НДК. „Фенката” е безликото превъплъщение на безсилието на образователната ни система да се справи с масовата неграмотност, ширеща се сред младите хора у нас. Очевидно е, че този проблем не може да получи разрешение от днес за утре, също както  очевидно, че за него се говори много, а не се предприема нищо смислено. Спорадични инициативи като „да премахнем пълния член от българската граматика, защото затруднява учениците” само доказват нежеланието (или невъзможността) на властимащите да подходят не по най-конструтивния, а по най-лесния начин към обуението на поколението, което, не по своя вина, замени буквите с цифри и преминателните знаци – с емотикони.
Поколение 4-6 мрази пълния член и запетайките, а учебният план му е досаден и вехт.
Поколение 4-6 масово получава двойки на матурите по български език и литература и приемните изпити за висшите учебни заведения.
Поколение 4-6 ОБИ4А МАИКАЛ.
И главният виновник за това съвсем не е Инернет, а онези, от които зависи да съхранят и предадат богатството и многообазието на българския език по адекватен и ползтворен начин, съобразен с търсенията и интересите на съвременните младежи. Убедена съм, че много от тях не биха искали (и не заслужават!) да бъдат причислявани към Поколението 4-6, и имат правото да получат своя шанс за това…

Александра Симеонова

Своето мнение за обучението по български език и литература можете да оставите тук

Подкрепете ни

Теми:
Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Маргарита илчева коментира на 14 септември, 2009 г., 17:05 ч.

    Защо експерти от МОМН не направят тест,който да се попълва от колегите-учители по български език и литература,и да е свързан със свободата на преподаващия,своеобразните „отричания“ на автори,творби,учебници,ДЗИ и ДОИ…