І. Тропи (гр. tropos – начин на изразяване) – дума или израз, употребени в преносен смисъл.

? Епитет – художествено определение: уморен залез, мъртва тишина – метафорични епитети.

? Сравнение – форма на словесно-образно онагледяване, при която се съпоставя един предмет, лице, картина, явление с други:

Отрицателно сравнение – сходството между двата образа се изтъква чрез отрицание на тъждеството им:

То не било ясно слънце,

най ми била сама Неда….

(Народна песен)

Разширено сравнение – подробно съпоставяне на образи, картини, действия с други, които са вече познати. Нарича се още омировско, защото е типично за „Илиада” и „Одисея” на Омир.

? Олицетворение (персонификация) – придават се човешки качества на животни или предмети.

Ако се приписват на неодушевени предмети и явления прояви на живи същества, е по-точно да се говори за одухотворяване:

Дори и затворът

треперел позорно,

и мракът ударил на бег.

(„Песен за човека”, Н.Й. Вапцаров)

? Метафора – черти на един предмет се пренасят върху друг въз основа на прилика, свързваща прякото и преносното значение на думите:

Своя нежнорозов цвят

утрото разтваря…

(Асен Разцветников)

? Метонимия – названието на един предмет се заменя с названието на друг предмет поради вътрешна връзка между тях:

Талазите идат;всички нащрек са!

Последният напън вече е настал.

(„Опълченците на Шипка”, Иван Вазов)

? Оксиморон – съчетаване и свързване на логически изключващи се понятия: „Дни в нощта”, П.К. Яворов

? Синекдоха – вид метонимия, заместване названието на един предмет или явление с наименованието на друг предмет или явление върху основата на количествено отношение и връзка между тях: бащино огнище, родна стряха.

? Алегория – иносказание, изобразява се и се говори за едно, а се разбира друго. „Приказка за стълбата” от Хр. Смирненски е типичен пример за алегория.

? Символ – образ с преносно значение, обединяващ различни планове на възпроизвежданата от писателя действителност въз основа на тяхната родственост:

Пролет моя, моя бяла пролет –

Знам – ще дойдеш с дъжд и урагани,

Бурна страшно, огненометежна –

Да възвърнеш хиляди надежди

И измиеш кървавите рани.

(„Пролет”, Н.Й. Вапцаров)

? Хипербола – силно преувеличаване на образи, предмети, действия в художествената литература и във всекидневната реч:

….и виждаш: цялата земя не стига

едно сърце да погребеш.

(„Роза Люксембург”, Хр. Смирненски)

? Литота – противоположно на хиперболата, умишлено преувеличено намаляване на известни признаци или на предмети: „Рада стоеше като тресната. Капка кръв не беше останала в лицето %и.” (”Под игото”, Иван Вазов)

? Гротеска – похват за изображение на предмети или лица, при което някои черти и постъпки са показани в едностранчив карикатурен, деформиран вид.

? Парадокс – находчив израз с характер на извод или заключение, изграден върху две вътрешно или външно противоречиви, логически несъвместими:

България…

нейният днешен ден

е вчера и утре.

(„Експедиция към идния ден”, Блага Димитрова)

ІІ. Фигури (лат. Figura – външен вид, образ) – особен похват, чрез който писателят изразява най-добре мисъл, чувство и изгражда образ.

? Инверсия – смяна на обичайните места на думите в изречението с цел да се подчертае по-добре значението или емоционалната изразителност на някои от тях:

И ний през сълзи накипели….

П.К. Яворов

? Реторичен (риторичен)въпрос – въпрос в литературно произведение, съдържащ същевременно и художествено утвърждение, отговор:

Кой не знай Чавдар войвода,

кой не е слушал за него?

(„Хайдути” – Христо Ботев)

? Паралелизъм – художествен похват, при който се съпоставят два образа или два синтактично еднакви израза.

Образен паралелизъм:

Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем-

Ти за твойте листи, горо, аз за мойта младост.

(Народна песен)

Синтактичен паралелизъм:

„О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно…!”

(„Немили-недраги”, Иван Вазов)

? Анафора – състои се от повторения на части от думи, на думи или синтактични съчетания в началото на изречения в прозаична реч, а в мерената реч – в началото на съседни стихове или в съседни строфи:

нека ни отрича исторьята, века,

нека е трагично името ни….

(„Опълченците на Шипка”, Иван Вазов)

? Епифора – противоположна е на анафората; повтаряне на думи и изрази в края на строфата, както и в края на последователни или близки стихове:

Вече листата трептят: „Отминава!”

Вече птиците крещят: „Отминава!”

Божидар Божилов

? Перифраза – непряко назоваване на явление или предметът, изясняващи се чрез разкриване на техните белези:

Защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта история кат легенда грей,

едно име ново, голямо, антично,

кат Термопили славно, безгранично….

(„Опълченците на Шипка”, Иван Вазов)

? Плеоназъм – повторение на думи и изрази с цел да се засили емоционалността и образността на речта: ”Добрият бай Добри” (Христо Смирненски)

? Алюзия – намек, загатване за събитие, творба, герой, митологичен образ, географско място и др., за които се предполага, че са известни на читателя:

…там цъфти Ханаан

От Правдата обетован….

(„Септември”, Гео Милев)

? Апосиопеза – недоизказване, прекъсване на речта под влияние на силни чувства:

…за него ще се заловя,

пък…..каквото сабя покаже

и честта, майко, юнашка.

(„На прощаване”, Хр. Ботев)

? Елипса – изпускане на дума или на част от израз, подразбиращи се по логически път:

Народът – прост,

Живота – тежък, скучен.

(„Завод”, Н.Й. Вапцаров)

? Етимологична фигура – сполучливо съчетание и повтаряне на думи с еднакъв корен:

Дюкянджии в дюкян седяха,

Червено вино пиеха,

Тютюнджии тютюн дробеха.

( Народна песен)

? Анжамбман – пренасяне на част от фраза от един стих в следващия, при което в края на стиха се получава пауза, несъвпадаща с паузите, произлизащи от синтоктичния строеж на изречението:

Немигнал, ставай: ей месец още

насред небето, дълбока нощ е….

(„На нивата”, П.К. Яворов)

? Антитеза – противопоставяне, свързване на противоположни образи, идеи, чувства и др. с цел постигане на по-голяма яснота или по-голяма изразна сила:

….тук мъдрец замислен, там луда глава

(„Раковски”, Ив. Вазов)

? Градация – степенуване, редуване на еднородни части с цел да се разкрие повишаване или понижаване на чувството: „Стъпчи го! Прегази го! Убий го” – („Мечта”, Й. Йовков)

ІІ. УПРАЖНЕНИЯ:

1. Всички посочени литературни понятия са тропи с изключение на:

а) епитет

б) гротеска

в) метонимия

г) символ

д) алюзия

2. Определете какви тропи и фигури са използвани в откъса:

„Дунавът величествено и тихо се синее между тях и нея, като една бара. Една крачка само – и в нея са, един вик само – ще ги чуе.”

а) епитет и апосиопеза

б) синекдоха и градация

в) литота и елипса

г) метафора и алюзия

д) хипербола и анажамбман

3. Какви фигури или тропи откривате в откъса?

„Измъкнах се като коте, което , прибрало нокти, стъпваше безшумно върху възглавничките на лапите си.”

а) инверсия

б) парадокс

в) алюзия

г) сравнение

д) персонификация

4. В откъса са използвани следните тропи:

„Слънцето на щастието изсуши веднага сълзите по мъничкото хубаво лице.”

а) литота и сравнение

б) метафора и епитети

в) синекдоха и епитети

г) одухотворяване и сравнение

д) символ и метонимия

5. Какви тропи и фигури откривате в следния откъс?

Днес няма вече роба свит и примирен,

отпуснал немощно ръцете:

това е новий Прометей, освободен

от игото на боговете.

а) символ и анжамбман

б) сревнение и инверсия

в) хипербола и перифраза

г) анафора и метонимия

д) градация и литота

6. Посочета каква фигура е употребена в откъса:

Свил десницата корава, целий свят се днес изправя

стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов.

а) антитеза

б) елипса

в) алюзия

г) епифора

д) градация

Т Е С Т № 6

1. Открийте какви фигури или тропи са използвани в откъса:

„ Бяха сред обществото, но бяха в пустиня.”

а) реторичен въпрос

б) антитеза

в) метонимия

г) хипербола

д) образен паралелизъм

2. В края на откъса поетът е използвал:

…довлечени тук сред големия град

лумпенпролетариат-

плевел и дим:

Всички пътища водят за Рим.

а) синекдоха

б) разгърнато сравнение

в) олицетворение

г) парадокс

д) алюзия

3. Посочете какви фигури или тропи е употребил поетът:

Нощта ражда из мъртва утроба

вековната злоба на роба:

своя пурпрен гняв –

величав.

а) алюзия и сравнение

б) парадокс и метафора

в) хипербола и анжамбман

г) метонимия и градация

д) парафраза и алегория

4. Определете какъв троп е използван в стиха:

„… желязото срещат с железни си гърди..”

а) синекдоха

б) олицетворение

в) символ

г) метонимия

д) сравнение

5. Посочете каква фигура е използвал авторът в откъса:

„О, Българио, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно…!”

а) антитеза

б) градация

в) инверсия

г) синтактичен паралелизъм

д) анафора

6. Определете вида на тропа, използван в откъса:

„… и аз крещях години –

цяла вечност….”

а) литота

б) хипербола

в) оксиморон

г) олицетворение

д) метафора

7. Какви фигури или тропи откривате в следния откъс?

След бури – мир и тишина,

след нощ – безбрежна светлина…

а) градация и метафора

б) антитеза и алегория

в) елипса и епитет

г) анафора и синекдоха

д) символ и етимологична фигура

8. В кой ред са изброени вярно фигурите и тропите от откъса?

Аз тръпна в огнена замая

като прокудена лъча,

къде съм – диря и не зная,

къде съм – гасна и мълча.

а) оксиморон, епитети, елипса

б) алегория, метафора, епифора

в) антитеза, метонимия, епитети

г) инверсия, олицетворение, сравнение

д) метафора, синтактичен паралелизъм, анафора

9. Определете вида на тропа, използван в следния откъс:

Героите наши, като скали твърди,

Желязото срещат с железни си гърди…

а) метонимия

б) синекдоха

в) символ

г) хипербола

д) олицетворение

10. В кой ред вярно са посочени фигурите от откъса?

Ден денувам – пътища потайни

Нощ нощувам – пътища незнайни.

…….

С враг врагувам – мяра според мяра

С благ благувам – вяра според вяра…

а) инверсия и анафора

б) алюзия и епифора

в) етимологична фигура и синтактичен паралелизъм

г) апосиопеза и реторичен въпрос

д) антитеза и перифраза

 

 

ВНИМАНИЕ:  ОТГОВОРИ НА ТЕСТОВЕТЕ НЕ ПУБЛИКУВАМЕ!

Теми: Тестове

Още по темата

Български език за чужденци

We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.

• Новини

Български език за чужденци

We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype. T

Български език за чужденци

We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.

Следете ни