Нашите политици не търсят учените

Заемаме активна позиция – ще предлагаме свои експертни становища, дори да не ни ги искат

Интервю с председателя на БАН акад. Никола Съботинов

– Академик Съботинов, БАН навърши 140 години. Как изглежда днес тази институция в рамките на българското общество и как – при съпоставка с европейските академии?
– Българската академия на науките има 140-годишна история. Тя е една от най-старите институции в България, основана 9 години преди Освобождението – през 1869 г. в Браила. В началото съществува като Българско книжовно дружество, след което през 1911 г. се организира като БАН.
Българската академия на науките е от този тип академии, които освен че са място за работа на водещите учени, е и нашият национален изследователски център. Тя изпълнява и двете функции. Академии с научно-изследователски центрове има много.Доста източноевропейски страни са с такава организация – Полша, Словакия, Чехия, Румъния, Унгария, България. Австрия, Швеция и Дания също. Почти всички страни от бившия Съветски съюз имат академии с изследователски центрове. Такава е и Китайската академия на науките. Това има някои предимства. Институтите са на подчинение на учени, каквито са академиците. Едно е да се управлява науката от администратори и чиновници, друго – от учени. Що се касае до функциите като изследователски център, те у нас са такива, каквито са в целия свят. Например, Германия е страна със силно развити изследователски центрове, които не са университетски. Тяхната главна задача не е образованието, а научните изследвания, свързани с решаването на конкретни научни проблеми. Подобни големи изследователски центрове има във всички развити страни и те са подчинени на различни организации – министерства или частни фондации.
Нашата акадамия има сътрудничество с над 35 академии на науките по света, отделно и с изследователски центрове. Тоест, имаме широки международни контакти. Това сътрудничество е от изключително значение за нашата страна. Преди две години БАН беше приета в Европейската асоциация на академиите на науките. Там ние сме заедно с всички национални академии на 27-те страни-членки на ЕС. За нас е от голямо значение това, че работим заедно с Френската академия на науките, Кралската шведска академия, която присъжда Нобеловите награди, Британската академия на науките, както и с Леополдина – националната академия на Германия.
Два пъти в годината тази структура се събира и дискутира важни за ЕС въпроси. Сега например, тази асоциация обсъжда промените в климата – това е първият приоритет пред науката в целия свят. Обсъждат се въпроси, свързани с възобновяемите енергийни източници, както и с ядрената енергетика. Във всичко това България участва и това е едно голямо признание за БАН. Искрено съжалявам, че не можахме да поканим за нашата 140-годишнина представители на тези значими организации. Причината беше липса на финансиране. Но въпреки това успяхме да отбележим подобаващо тази годишнина.
– Какво трябва да се промени в законодателството, свързано с научната дейност?
– Има неща, които трябва да се променят. Безспорно е остаряло законодателството за научните степени и звания. Не може със закони от 70-те години на миналия век да си решаваме проблемите. Законодателството трябва да бъде максимално ефективно и да създава условия за бързо израстване на кадрите, без това да влияе на качеството на работата. Там, където има административни пречки, те трябва да бъдат отстранени. Но в същото време трябва да се следи за качеството на хората, които израстват. Науката не е бизнес. Процесът на израстване в науката е труден. Много хора искат да получат бързо професорско звание, но тази позиция трябва да се заема в резултат на постижения. Това трябва да става при наличие на добри критерии.
Говори се за необходимост от наука за икономическото развитие на страната. Това е сериозен въпрос. Там, където има силно развита наука, има и силно развита икономика. Но, за да има действително развитие, трябва самите инокомически субекти да променят правилата си на работа. Трябва да има промени в законодателството, свързани с работата на фирмите, с данъчното облагане, да има облекчения за тези, които внедряват нови технологии и назначават доктори на науките. Тоест, да има стимули. Сега няма такива и хората бягат. Необходими са законодателни предпоставкти за развитие на иновационните процеси в България. Трябва да се мисли и за освобождаване от данъци на научните изследвания, на апаратурата, която се получава, на данъци при книгоиздаване. Това са все важни неща.
– Сред основните проблеми е финансирането. Как се справяте със средствата, които останаха след последното орязване?
– По принцип, финансирането е един от основните проблеми, свързани с научните изследвания. Преди години мой американски колега ми заяви: „В Америка важи правилото – кажете ми какво ви е финансирането, да ви кажа каква ви е науката“. Много жестоко. Особено при слабото финансиране на нашата наука. Но, както за много неща, това не важи за нас. Защото въпреки тежките условия работим и получаваме добри резултати. Но това става при недобри условия за работа. Финансирането трябва да бъде два вида. Едното трябва да осигури функционирането на инфраструктурата, а другото да дава възможност по линия на проекти да се финансират определени научни изследвания. Не можеш да решиш научните въпроси, ако нямаш необходимата инфраструктура – сгради, лаборатории, апаратура, екипировка. Както и пари за осигуряването на заплати.
Другото финансиране е проектното. По линия на бюджета ние нямаме средства за научни изследвания. Те идват по проекти.
Имаше необосновани нападки към академията, че нямаме проекти. Това не е вярно. Само за 2008 г. бюджетната ни субсидия беше близо 95 млн. лв. Но 55 млн. лв. ние получихме по линия на проекти. Тези средства обаче се използват само за научни изследвания, не за инфраструктрата. Само малка част могат да се ползват за увеличаване на заплати.
55 млн. лв. не са малко като собствени приходи. Тук трябва да обърна внимание, че невинаги проектите дават възможности за финансиране на всички области на научните изследвания. Обикновено проектите подсигуряват приложните изследвания. Особено когато става дума за рамковите програми на ЕС. Остава наш проблем да си осигурим финансиране на по-фундаменталните изследвания.
Някои казват: Нека учените да си изкарат парите от проекти. До, но не винаги има проекти за фундаментални изследвания. Това трябва да бъде грижа на държавата. И затова е добре към бюджета на Академията да се отделят средства и за научни изследвания. Тоест, ние да имаме един фонд, който да подпомага научните изследвания в самата Академия. Всъщност този проблем стои и за обществените и хуманитарни направления.
Има един сериозен въпрос. Често пъти трябва да се правят научни изследвания, които са в пряка връзка с икономиката. Те имат конфиденциален характер. Създава се нов продукт, който трябва да бъде съхранен, да бъде трансфериран като ноу-хау към определени фирми-производители. За да развиваме такива научни изследвания, ни трябва по-закрита академична сфера. Не можем да ползваме националния фонд за научни изследвания, защото всички идеи стават достояние на чужди експерти. Това налага да имаме някои особености при финансирането.
Конкретно на въпроса как се справяме с орязаното финансиране отговарям – трудно. Едва издържаме. Академията работи в четири направления: фундаментални изследвания, приложни изследвания, образование и обслужване на българската държава с приложна научна дейност. Докато първото и второто могат да бъдат замразени или забавени, нито за момент не можем да спрем дейностите, които обслужват българската държава. Има оперативна дейност – нито за час не можем да спрем метеорологичната информация, както и сеизмичните наблюдения. Това са дейности, които покриват с мрежи цялата страна. Информацията обслужва министерствата на отбраната, на транспорта, икономиката и още много институции. Тези дейности са важни и струват много пари. Не можем ние да ги осигуряваме. Държавата трябва добре да разбира, че Академията й е полезна в това отношение. Ние извършваме мониторинг на Черно море. Наш изследователски кораб обхожда бреговата ивица, следи за замърсявания, химически състав, биоразнообразие, дава информация на различните министерства. Това се изисква и от ЕС. Имаме Централна лаборатория по компютърна вирусология, която обслужва всички министерства. В момент, когато блокира компютърната система в държавна институция, нашите специалисти са първи там. Това са държавни дейности и трябва да се има предвид този факт, когато ни се орязва бюджета.
– Какво очаквате от бюджета за догодина?
– Вероятно той ще бъде същият, какъвто изпълняваме тази година. Ние сме на ръба, едва оцеляваме, но министерството направи така, че поне да не ни се намалят и тези средства. Министър Фандъкова успя да ни съхрани бюджета.
Лошото е, че нашият бюджет е заложен нисък. Това непрекъснато ни създава проблеми. Може би ще се наложи да се вземат много сериозни мерки. Академията е в процес на реформи. Ние помолихме Европейската научна фондация да организира оценка на БАН. Това е външна оценка на всички инситути на Академията от над 40 експерти. Оценява се каква е дейността, публикационната активност, патентите, изобретенията, какво е влиянието на Академията в иновационния процес. На базата на това до средата на ноември очакваме доклад, който ще ни даде информация какво можем да предприемем. Очаква се институтите да бъдат класирани в пет категории в зависимост от резултатите си и на базата на това ние ще тръгнем с някои структурни реформи в Академията. Тези звена, които са по-неефективни, вероятно ще бъдат трансформирани или закрити. Ще запазим обаче добрите учени. Но там, където има слаби места, ще се наложи хирургическа интервенция, за да се увеличи ефективността на Академията.
– Често се спори за престижа на учените в България. Намират ли те достатъчно обществено признание?
– Това е хубав въпрос. Според мен трябва още много да се работи за повишаване на престижа на нашите учени. В последно време, за съжаление, слабо се търсят научните изследвания за решаване на важни национални въпроси. От друга страна, учените са вглъбени в своите проблеми и малко запознават обществеността със своите резултати. За да помогнем на този процес, организирахме пиар отдел към академията. Добре е нашето общество да знае всичко, което става в Академията. Имаме специална програма за връзки с медиите. Мисля, че в последно време има сериозно раздвижване в тази посока. Разбира се, този процес ще търпи развитние. Той не може веднага да постигне крайните цели. Нужно е действие и от страна на правителствените структури. Много често политиците работят, без да се съобразяват с мнението на учените. И тогава следват големите проблеми. Не може един политик да вземе компетентно решение, ако няма нужните познания. А и не е възможно да ги има. Затова са учените. Добре е всеки политик по-често да търси компетентното мнение на учените. Ето на това ние ще наблегнем. Ще се стараем да информираме политиците по различни проблеми, дори без да са ни искали тази информация. Тоест, ние ще заемем една активна позиция. Така правят и другите академии по света. Мнението си ще обявяваме публично, а политиците ще решат дали да го използват или не. Ние ще сме си изпълнили дълга. Сега, за жалост, по важни за държавата въпроси не ни искат мнението. В същото време се искат консултации от чужди експерти, на които се плащат огромни средства от българския данъкоплатец, а не се ползват наши учени. Но може би невинаги ще се харесат мненията на нашите учени и затова се заобикалят.
– С какво могат да бъдат привлечени повече млади учени?
– Това е големият проблем. Оценката, която правят европейските експерти, включва и това. Не може да има научна организация, ако няма млади хора. За нас те са въпрос номер едно. За да ги задържим, трябват две неща. Първо, да има добро заплащане. Ако няма, младият човек отива да работи другаде и най-често избира чужбина, където младите учени са търсени. Вторият момент са условията за работа – апаратура, екипировка, добри преподаватели, нормална научна среда. Апаратурата ни е стара, но имаме добро международно сътредничество, имаме и добри проекти. Академията със своите възможности се явява като една бариера за изтичането на мозъци.
Поставихме въпроса за жилища за младите учени още при предишното правителство. Хубавото е, че Министерството на образованието, младежта и науката заедно с военното министерство подариха на младите учени 50 апартамента. Сега ще трябва да ги ремонтираме, което също иска средства. Освен това имаме проект за строеж на жилища за млади учени на наша територия. Нуждаем се от малко финансиране, но смятам, че ще стане. Предишното правителство повиши стипендиите на докторантите. Те станаха по 450 лв. Но какво следва – идват като млади учени със заплата 350 лв. Излиза, че образоваме хората и ги изпращаме в чужбина.
– И накрая – оптимист ли сте за развитието на българската наука?
– Оптимист съм. Преди всичко, защото България е член на Европейския съюз. ЕС разчита на науката за своето развитие. Неслучайно са тези рамкови програми и тези проекти, които обединяват усилията на учените. Неслучайно се говори за европейско изследователско пространство. И ние не може да бъдем дупка в него.