Petrov коментира на 5 май, 2010 г., 07:13 ч.

Научна “алабала” или как може да се стане професор в България
E-vestnik/28.12.2009
Илюстрация: bulgarianscienceproblems

През последните 20 години в България бяха създадени над 30 нови висши (с магистърски и докторски програми) училища, присъдени бяха хиляди нови доцентски и професорски звания. Тъй като формално за хабилитация се изискват научни публикации и формулиране на изследователски приноси, се наблюдава масово публикуване в треторазрядни, предимно местни, издания и силно изразена софистика в дисертациите и хабилитационните трудове. Последното важи особено много за хуманитарните и обществените науки. Същевременно, рецензирането силно се формализира и нивото му спадна.

В хуманитарните и обществените науки се наблюдават компилативни „изследвания” върху общовалидни фундаментални проблеми при затворена в национални рамки peer review система и публикуване в местни издания. При това, за много от публикациите стават характерни не само софистични постройки, но и широко използване на неточен език (използване на недефинирани понятия, термини и словосъчетания), както и невъзможност да се разграничи кое е известно и кое е ново. Често рецензентите влизат в тон с такава „научна алабалистика” и приемат неясно и неаргументирано формулирани приноси.

Един дисертационен или хабилитационен труд би могъл да бъде с незначителни и спорни приноси, но безотговорно недопустимо е да се приемат фалшиви приноси, забулени в неточен език и високопарна фразеология. Такава практика деформира или игнорира принципите на научното търсене и води до формиране на цели колективи, дори общности, в които научното ежедневие и научната кариера се градят върху компилативно празнословие. За съжаление, в България може да се стане професор по такъв начин.

Искам да ви запозная с един, илюстриращ горното, случай – хабилитационен труд за присъждане на званието професор и рецензиите върху него – приети единодушно от Специализирания научен съвет по информационни науки и наукознание при ВАК на 17 декември тази година. Трудът е на д-р Кристина Върбанова-Денчева, доцент в Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии, а рецензиите са от проф. д.п.н. Александра Куманова от същото ВУ и от ст.н.с. І ст. дфн Костадинка Симеонова от Центъра по наукознание и история на науката при БАН…

Представеният труд е озаглавен „Дигитална конверсия и функционална трансформация на библиотеките”. Озадаченият от това как една библиотека може да бъде подложена на „дигитална конверсия” читател разбира, че предметът на изследване са „трансформациите на медийните области в съответствие с комуникационно-информационната парадигма”. Разбираме че изследването излиза извън рамките на библиотекознанието (Library Science) и че библиотеките се разглеждат като „медии в документалната област” без обосноваване доколко това е възможно. Както казва едната рецензентка, „изследването е съсредоточено върху актуалното състояние на пресечните полета на интегралното семантично цяло от пет структурни елемента: 1. дигитализация; 2. конверсия; 3. функционалност; 4. трансформация; 5. библиотеки (??).

След така широко и неясно формулирания обект, разбираме че целта на изследването е „да се покаже въздействието на системната среда и на дигиталната конверсия като основен метод за трансформация на ресурсоосигуряващите потоци върху функционалния модел на библиотеката като медийна нституция, представяща документалната област, за да се постигат хармонизиране и привеждане в съответствие с новите изисквания на средата като се покаже че конвергенцията на медийните области в библиотеката имат за неизбежно следствие нови функции с които се удовлетворяват нови потребности и се реализира нейната мисия в динамиката на промените в системната среда” (с.9) (!?!). Не съм специалист в информационните науки, но съм убеден че и най-добрият такъв специалист би изпаднал в недоумение. Откъде излезе тази „конвергенция на медийните области в библиотеката”?

Трудът е съставен от пет глави със заглавия като: „Коеволюционни модели и дигитална конверсия на функционалния модел на библиотеката”, „Технология на дигитална конверсия на библиотеката”, „Стратегии и образователни модели в икономиката на знанието”. Тъй като заглавията още повече озадачават читателя (кое се конвертира дигитално – библиотека, функционален модел…; какво значи „икономика на знанието”), той започва да чете главите с … чети напред
Последно от E-vestnik
Тласкат Гърция към пропастта
Гърция преживява драматични мигове и само политически действия от страна на германското правителство мога…
Нападенията срещу деца в Китай – вик за помощ в едно сурово общество
Джейн Маккартни Китайски деца. Снимка: пийпълдейли Престъпленията с използване на насилие са рядкост в …
Великобритания – третият диспут предвещава катастрофа за лейбъристите
Гордън Браун, Дейвид Камерън, Ник Клег. Монтаж: лнюз Британският премиер Гордън Браун си направи самокрит…
Иран плаши всички преди конференцията на ООН за ядреното оръжие
Луи Шарбоно Сто осемдесет и деветте страни подписали влезлия в сила през 1970 г. Договор за неразпростра…
При соца като млад актьор или борбата със злото в мен 1.
Иван Балсамаджиев в кадър от късометражния филм “Бяла сянка” (2009 г.), в който играе главната роля на ху…
Последно от България
Момиче и четири момчета приключиха купона в спешното
Петимата се блъснали с кола в мантинела на пътя близо до Брезник
Спортна надпревара по гребен ергометър
Спортен празник „Национална училищна регата – гребен ергометър” организират във вторник, 04.0…
Турнир по петанка ще се проведе в Бяла
Днес в Бяла ще се проведе турнир по малко популярната игра в България „Петанка”. Турнирът е о…
Тласкат Гърция към пропастта
Гърция преживява драматични мигове и само политически действия от страна на германското правителство мога…
Нападенията срещу деца в Китай – вик за помощ в едно сурово общество
Джейн Маккартни Китайски деца. Снимка: пийпълдейли Престъпленията с използване на насилие са рядкост в …