Институтът по български език към БАН празнува днес

На 15 май Институтът за български език “Професор Любомир Андрейчин” чества 68 години от основаването си и 100-годишнината от рождението на нашия патрон – член-кореспондент професор д-р Любомир Андрейчин.
В негова чест представяме книгата “Глаголната система в съвременния български език”.

За чл.-кореспондент проф. д-р Любомир Андрейчин (1910-1975)

Фигурата на Любомир Андрейчин отдавна е знакова не само сред езиковедските среди. Обществото го свързва най-вече с неговите “езикови тревоги”. Езиковата култура, строителство и политика са съществена част от научните интереси на професора. Стремежът му науката да служи на езиковата практика и в помощ на образоваността на обществото го стимулира за създаването на три важни опори през годината 1951-а. Той изгражда националната служба „Езикови справки и консултации“, която и до днес се поддържа от Секцията за съвременен български език (на тел. 0900-12-230) при Института за български език. Основава списание “Български език”, на което е главен редактор до 1975 г. (замислено като научнопопулярно издание на Института, през десетилетията се превърна в централен орган на българските езиковеди. Като и до днес редколегията поддържа постоянната рубрика „Езикова култура“ – поглед върху най-новите явления в българския език и неговото многообразие.). В същата година тръгва и рубриката “Родна реч” по Радиото.
Приносът на проф. Любомир Андрейчин е както в историята на новобългарския книжовен език, така и в областта на граматичната система на съвременния български. През 1931 г. той е стипендиант на Славянския институт в Университета в Краков, а по-късно – лектор по български език там. Дисертацията му “Смислови категории в българското спрежение” е отпечатана в Краков през 1938 г. от издателството на Полската академия на изкуствата. Влиза като част от трудовете на езиковата комисия под №26 и е разпространявана от книжарницата на Гебетнер и Волф (Варшава-Краков-Лодз-Познан-Вилно-Закопане). Именно тя е в центъра на току-що излезлия юбилеен сборник “Глаголната система в съвременния български език”. Трудът е преведен от ст.н.с. д-р Петя Костадинова, която е подбрала и публикациите, свързани с приносните изследвания на чл.-кор. Андрейчин върху глаголната система. Петя е една от последните ученички на именития учен, последовател и продължител на неговата школа.

Днес, странни са два момента: първият, досега книгата никога не е превеждана на български, а е и трудно достъпна. Вторият, предговорът е от 2005 година, а изданието на АИ “Проф. Марин Дринов” излиза през май 2010-а.
От 1951 г. проф. Любомир Андрейчин е член-кореспондент на Българската академия на науките. По същото време става ръководител на Секцията за съвременен български език, а от 1957 до 1975 г. е директор на Института за български език.

За Института за български език
Още в устава си Българското книжовно дружество (Браила, 1869 г.) е отбелязало насоката – “обработване и усъвършенстване на българския език, история и народната наша словесност въобще”. Не случайно най-старият институт на Българската академия на науките е Институтът за български език. Историята му започва на 15 май 1942 г., когато официално се създава Службата за български речник към Президиума на БАН. През 1945 г. тя се преименува в Институт за български речник, който през 1949 г. прераства в Институт за български език.
Институтът за български език “Проф. Любомир Андрейчин” към БАН е натоварен от Министерския съвет на Р България да проучва и определя националната езикова политика и книжовната норма на съвременния български език, както да внася промени в нея, при необходимост.
Въз основата на огромен материал – събрани богати архиви и корпуси – в Института се разработват фундаментални лингвистични проекти с важно национално значение: речници (на старобългарския език, етимологичен, диалектни, на българския език, правописен, фразеологични, на най-новите думи, едноезични, двуезични и др.), граматики (фонетика, морфология, синтаксис), атласи на българските диалекти и др. Публикуваните от Института за български език “Проф. Любомир Андрейчин” речници и граматики имат характер на официални нормативни документи.

Правят се теоретични и приложни изследвания в областта на компютърната обработка на естествените езици. Извършва се и съпоставително изследване на българския език с други езици – предимно славянски, балкански и европейски.
Българският национален корпус обединява няколко отделни електронни корпуса, разработени в периода 2001-2009 г. Съдържа около 400 000 000 думи и включва около 10 000 текста. Материалите в Корпуса отразяват състоянието на българския език (предимно в неговата писмена форма) от средата на ХХ в. (1945 г.) до наши дни.

Международната оценка за организацията на работа на Института за български език “Проф. Любомир Андрейчин” от одита 2009 г. е: Б за качество и продуктивност, А за полезност и необходимост, А за перспективност. Числов еквивалент 4,66 по петстепенна скала (или 5.66 по шестстепенната). Този резултат поставя Института за български език сред първите седемнадесет в системата на БАН и е един от първите три в хуманитарната област.