Изпити само за топгимназиите

21 юни, 2010 08:27 | Висше образование | Няма коментари

Изпити само за топгимназиите

Оценки по химия и биология също ще класират учениците, казва зам.-министърът на образованието Милка Коджабашиева

– Госпожо Коджабашиева, казахте, че съгласно резултатите от изпита в 7-и клас разказът „Вида“ не е затруднил седмокласниците. В същото време обаче около 40 на сто от децата са се отказали да пишат изобщо. Не ви ли притеснява голямото количество ученици, които не са се опитали да създадат писмен текст?
– Не бих казала, че са се отказали да пишат. Това е техният избор да не участват в приемната кампания и класирането за профилирани и професионални паралелки с интензивно изучаване на чужд език гимназии, а да продължат обучението си в училищата, в които са били до 7-и клас. Знаете от предишни години, че учениците, които участват в приемната кампания, са около 28 000. Останалите остават в училище и в 8-и клас и могат след това да участват в приема след завършено основно образование. Изводът, че са се отказали да пишат, не е най-точният. Две са възможните причини. Едната – въобще да не желаят да участват в приемна кампания, а другата – да участват в класирането само с резултата си от външното оценяване. Това проличава и когато сравним броя на учениците, явили се на допълнителните модули по български и по математика. Виждате, че там разликата също е голяма. Според мен моделът, който използваме тази година за първи път, ни дава възможност да установим, че учениците наистина имат нужда от избор те самите да преценят докъде и как да участват във външното оценяване и във втория допълнителен модул.
– Знаем, че по принцип в кандидатгимназиалните кампании участват учениците с по-висок успех.
– Не бих приела това еднозначно като верен извод. За учениците участието в приемната кампания е мотивирано от желанието да се обучават в определено училище, и то по избран от тях профил или професия. Невинаги отличният успех предполага участие в конкурсните изпити и избор на училище с прием след 7-и клас. В момента ние имаме промяна към по-голям брой ученици, пожелали втория модул по български, и по-малък – по математика. Тази година ще е интересно да видим след резултатите в класирането броя на децата, които ще заявят участие в приемната кампания. Тези, които са положили втория модул, предполагам, че ще участват. Но ще ми бъде любопитно дали ще има ученици, които само с резултата от външното оценяване също ще пожелаят да участват в класирането и дали те в крайна сметка ще бъдат класирани. Затова вариантът е добър и дава възможности да се проследят няколко неща. Дали това е най-добрият вариант, с който учениците могат да бъдат насочвани към избраните от тях профилирани и професионални паралелки? Дали не следва да се опрости моделът на приема и да се търси друго решение, което ориентира към възможността училището само да определя своята политика. Предстои да го анализираме сега и да разберем дали сме на верен път. Идеята е залегнала в проекта на закон за училищното образование.
Аргументите в тази посока са няколко. Първо, знаете, че в немалка част от средните общообразователни училища в страната също се обявява прием в профилирани паралелки с интензивно изучаване на чужд език. И там обикновено се случва така, че броят на кандидатите се доближава на броя на местата. Тогава защо класирането да не стане само на базата на външното оценяване, с определени от педагогическия съвет балообразуващи предмети? В същото време има училища, в които броят на кандидатите е в пъти по-голям от местата. Там самото училище би могло да търси допълнителни варианти на прием. Затова в проекта разсъждаваме в тази посока – нека училището да прецени дали да използва само външното оценяване в комбинация с резултатите от удостоверението за завършен седми клас. Или педагогическият съвет да прецени, че ще се използват допълнителни ред и условия, определени с наредба на министъра. Говоря за училища, които например са единствени в страната и обучават ученици от много населени места. Или за някои езикови гимназии, при които винаги броят на учениците, които желаят да се обучават там, е много по-голям от местата.
– Оптимист ли сте, че тази година ще се напълнят заявените паралелки?
– Мисля, че резултатът ще е по-добър от миналата година. Броят на децата с добри резултати от външното оценяване и допълнителните модули е по-голям от броя на местата в момента. Това, което е удовлетворителното от кампанията, е, че нямаме струпване на оценки. Много равномерно са разпределени в скалата, тоест няма да стане така, че в най-желаните училища да се съберат всички ученици с равен бал и да не можем да направим класирането, защото има много деца с максимален брой точки.
– Учители по физика или география например се оплакват, че децата са се концентрирали само в двата изпита, които важат за гимназия, и не се готвят по техните предмети. Какъв е резултатът от външното оценяване там?
– Още нямаме обобщените резултати, ние поехме ангажимент да ги покажем на медиите заедно с анализа. Но тези сигнали, които са дошли от колеги по другите предмети, още веднъж показват, че форматът на приемния изпит трябва да бъде променен. Когато се използват резултатите от външното оценяване, педагогическият съвет може да прецени дали за профил природоматематически ще се използва оценката от математика и от физика, или математика и химия, или от химия и биология.

Стела Стоянова, в. „Стандарт“, 21.06.2010 г.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата