Пет вуза аут от платеното висше

21 юни, 2010 08:33 | Висше образование | Няма коментари

Само университети с отлична оценка ще приемат студенти в платено висше образование. Това е записано в новия проект за поправки в закона за висшето образование, внесен от депутати от ГЕРБ начело с Галина Банковска. Идната седмица проектът ще се гледа от образователната комисия в парламента.
„Секирата“ с оценките на вузовете порязва само 5 висши училища от възможността да си докарат някой лев допълнително. Това са университетът във Велико Търново, университетът „Асен Златаров“ в Бургас, Висшето строително училище „Любен Каравелов“, Лесотехническият университет, Техническият университет в Габрово. Всички останали ще могат да готвят студенти срещу заплащане в рамките на 10 на сто от свободния си капацитет. Това обаче далеч не означава, че младежите ще имат голям избор от специалности. СУ „Св. Климент Охридски“ например отсега обяви, че свободни места за право няма, дори е преизпълнена държавната поръчка. Няма да има платено следване и за стопанско управление и международни отношения, които по традиция винаги се запълват първи от кандидатите с най-висок успех. От Алма матер коментираха, че по всяка вероятност специалностите, в които традиционно има места, отново ще останат незаети, защото малко кандидати ще имат желание да плащат за химия например. По този начин идеята за платено обучение още в зародиш ще се обезсмисли, защото всички специалности, които дават добра реализация и за които студентите ще са склонни да плащат, се запълват на сто процента.
Платен прием няма да има и в Техническия университет в София. Ректорът проф. Камен Веселинов бе категоричен, че този вид обучение „само ще мести студенти от специалност в специалност и от университет в университет и не може да бъде никаква антикризисна мярка“. Така и меракът на желаещите срещу пари да придобият компютърни специалности в София на практика е попарен.
Повечето ректори признаха, че тепърва ще разглеждат предложението и ще вземат решения какви такси за следване да въведат. Проектът им позволява да формират суми от 70 на сто от държавната издръжка по дадено професионално направление, а таванът е два пъти издръжката. Това означава, че например за студентите медици най-ниската такса ще започва от 6000 лева и може да стига до 18 000 на година. Едва ли обаче висшите медицински училища ще се възползват от правото си да сложат тавана на таксите, защото тогава съвсем малко студенти ще могат да се възползват от тях. Най-ниската студентска такса ще бъде малко под 1000 лева за хуманитарните направления.

В. „Стандарт“, 21.06.2010 г.