Дипломи според заплатите

6 юли, 2010 23:46 | Висше образование | Няма коментари

Твърди се, че благодарение на статистиката може да се подкрепи или обори всяка теза. Опитът на просветното министерство да създаде рейтинг на специалностите в университетите на база реализацията на студентите им, като използва данни на Националния осигурителен институт, извади наяве странни факти. Дано само те не залегнат едно към едно в основата на новия модел на финансиране на университетите, защото тогава ще стане страшно.
Така например един университет, чийто правен факултет фолклорно е наречен „факултета на митничарите“, може да се окаже с най-висока субсидия по простата причина, че завършващите го студенти вземат най-много пари. Нищо, че по ред други критерии пред него излизат оставащите юридически факултети в страната, чиито възпитаници вземат дипломи, за да практикуват право, не да си ги лепят на стената. И че според сигнали на самите преподаватели там дипломи щедро се дават на спонсори, бизнесмени и политици, на които просто им е нужна още една перла в короната.
Ако данните на НОИ се вземат едно към едно, без да се надникне какво стои зад тях, много добри факултети може да се окажат и на опашката по субсидиране, просто защото техните вузове се намират в региони, където кризата е ударила по-сериозно. Или пък където реализацията е по-трудна, а заплатите – по-ниски. А начело (и във финансово отношение) да излязат специалности, които водят не благодарение на по-добрите си преподаватели и реализация на кадрите, а по простата причина, че се намират в София, където безработицата не е толкова осезаема, а доходите са по-високи.
Може би обаче е добре, че тази статистика стана ясна толкова рано и все още има време да бъде анализирана, преди на нейната база да се вземат сериозни решения. За да стане ясно, че ако се ползва само тя, могат да се получат странни и нелогични резултати, които не бива да бъдат приемани на доверие. И да се види, че критерият реализация и най-високи доходи на завършилите може да се приложи към рейтингите на вузовете в други държави, но не и в България, където голяма част от стартовите заплати са равни на минималната. Просто защото останалата част от сумите потъва в сивата икономика и никоя статистика не я лови. Защото поевропейчването на университетското финансиране е част от дълъг път, който трябва да изминат и бизнесът, и пазарът на труда. За да имаме реални рейтинги. Не справки, които се налага да четем, както дяволът чете евангелието. И резултати, които звучат като виц.

Стела Стоянова, в. „Стандарт“, 07.07.2010 г.