Нови правила променят БАН отвътре

БАН вече се реформира и отвътре. Общото събрание на Академията прие днес – 19 юли, промени в Устава, които ще уреждат новото функциониране на институцията.
Основните промени са свързани с въвеждане на мандатност при избор на ръководни органи с цел осигуряване на приемственост в научното развитие. От БАН желаят и засилване на „връзката с обществото“ чрез въвеждане на Консултативни научни съвети, в които ще участват представители на бизнеса и държавните ведомства. Новите вътрешни правила предвиждат и създаване на условия за подмладяване на научния състав чрез въвеждане на възрастови ограничения за заемане на изборни длъжности. Финансовата ситуация в БАН ще бъде тема на Общото събрание на 30 юли.
Според Владимир Димитров, зам. директор на Института по органична химия с център по фотохимия, реформата в БАН е многопосочна. Тя започва с формирането на цялостна оценка на отделните научни звена в БАН, както и на Академията като цяло. Оценяването е извършено от Европейската научна фондация. На 30 ноември 2009г. е представен цялостен доклад от международната комисия. Според Ранден Ван Дуйнер- шеф на екипа от оценители, «като цяло Академията е на добро европейско ниво». Според него, въпреки международно видимите научни резултати и дейности, БАН е на оцеляване поради недостаъчното финансиране.
Реформа с цел оптимизация на дейността на Академията започна още в началото на 2010 г. Научните институти бяха организирани в рамките на 9 тематично насочени направления: “Информационни и комуникационни науки и технологии”; “Енергийни ресурси и енергийна ефективност”, “Нанонауки, нови материали и технологии”, “Биомедицина и качество на живот”, “Биоразнообразие, биоресурси и екология”, “Климатични промени, рискове и природни ресурси”, “Астрономия, космически изследвания и технологии”, “Културно-историческо наследство и национална едентичност”, “Човек и общество”.
Промяна се извършва и в броя на институтите, подчертава Владимир Димитров. От 69, които преди реформата са самостоятелни звена, в БАН в момента има 42 института и 5 специализирани научни звена. Те са подредени в тези 9 тематични направления.
Реформата има отражение и върху броя на работещите в БАН. От началото на 2010г. започва пенсиониране на вече навършилите необходимите години учени. До този момент са пенсионирани около 500 души, като успоредно с това се назначават млади попълнения.
Ако бюджетът на Академията продължава да бъде съкращаван, има реална опасност от съкращения не само на необходими хора. Това преди всичко ще доведе до още по-малка популярност на БАН сред младите хора на науката. Тази тендеция вече за съжаление се забелязва. Има много амбициозни млади специалисти, които имат желание, но ниското заплщане ги отказва от бъдещ научен труд . Един начинаещ специалист започва с 320 – 350лв. заплата. «Това е изключително недостатъчно», коментира Владимир Димитров.
Елемент от предстощи промени е пълна индивидуална атестация на всички учени, както и помощно-техническия персонал. Една от целите на тази индивидуална оценка е да се въведе и диференцирано заплащане. По този начин този, който отговаря на високи критерии и постига добри резултати, ще има и по-високо възнаграждение.
В момента в БАН се работи и по идея за създване на изследователски университет към Академията. Основната цел е да се използва потенциалът на учените в БАН, за да се създадат проблемно ориентирани магистратури, както и докторантури. Те трябва да са актуални и в рамките на специалности, в които от БАН може да предложат високо ниво на образование и на практически занимания. “Имаме материалната база, лаборатории, апаратура за това, с което смятаме, че бихме могли да привлечем кандидати за обучение и то не само от България”, каза Владимир Димитров. Средства за бюджета на този изледователски университет ще бъдат търсени в рамките на проекти, включително и финансови средства от трети източници. Освен всичко друго обучението ще бъде в някаква степен платено. Владимир Димитров допълни, че още не са конкретизирали въпроса за средствата, но заяви ясно: “няма да искаме от държавата да осигурява бюджет”.
Дали БАН ще успее да се справи със структурната си реформа и ще бъдат ли постигнати по-добри, ще разберем бъдещите месеци. Сега можем само да следим процеса и да се надяваме, че това няма да е поредният опит за симулиране на дейност.

Петя Георгиева