Дипломи за края на света

28 август, 2010 10:18 | Висше образование | Няма коментари

Неотдавна Американският университет се похвали, че разкрил нова модерна магистърска специалност – оцеляване след края на света. Била много популярна, макар че не е ясно как човек би могъл да се похвали някому с дипломата си, когато въпросното събитие настъпи. Факт е обаче, че американците далеч не са открили топлата вода по отношение на безсмислените специалности, които се роят напоследък. Десетки родни университети вече могат да ги сложат в джоба си с напълно съчинени специалности, дипломата от които не би могла да важи за никъде, освен ако краят на света наистина не настъпи. А и самите те издават евтини тапии с такава скорост, сякаш въпросният край ще настъпи твърде скоро. СПА и електронна търговия вече се учат на най-неочаквани места.

Икономическите вузове пък предлагат маркетинг практически на всичко, което съществува по белия свят. В това може да има някаква житейска логика, но образователна едва ли. Все още технически университети продължават да подготвят псевдоикономически специалности и дори туризъм, което съвсем не им е работа.

Екологията пък краси имената на псевдоспециалности дори и на най-забутания университет в Долно Уйно (извън шегата, в това село къщи имат петима професори и 7 доценти, начело с ректора на СУ Иван Илчев, така че като нищо биха могли да открият и университет).

Една от причините да се поддържат измислените специалности с наукообразни названия е повишеният интерес на кандидат-студентите към всяко нещо, което им звучи по-екзотично. Другата е наличието на тежък хабилитиран преподавателски състав, на когото трябва да бъдат осигурени часове с цената на всичко, пък дори и на дисциплини, които няма смисъл да бъдат изучавани в дадената специалност. Все по-често професии, които могат да бъдат упражнявани и само с гимназиална диплома, съвсем ненужно изискват бакалавърска. Дори просветният министър Сергей Игнатов призна, че световната тенденция е работническата класа да бъде заменяна от класата на бакалаврите. Той призова също университетите да преразгледат тежките си и неефективни, но скъпо струващи специалности, и да решат кои да закрият. Това обаче явно няма да стане само с тяхната добра воля. Нужно е също и държавата да поеме своя дял в регулацията на специалностите, като престане да финансира или поне намали плащанията за онези от тях, по които реално не се предлагат работни места. Това много лесно може да се провери дори и през НОИ. Публична тайна е, че има специалности, в които не повече от 10 на сто от студентите си намират работа, съответстваща на дипломата.

Другото нещо, което спешно трябва да се направи и за което студентските съюзи отдавна настояват, е да се въведе регистър и рейтинг на специалностите, така че да се знае кое е официално одобрено и кое – моментна приумица на университета, за да запълни нечий професорски хорариум. Ако това стане, нещата ще се наместят от само себе си и твърде скоро неефективните специалности ще отмрат. Ако не за друго, просто защото няма да има кой да ги търси.

Стела Стоянова, в. „Монитор”, 28.08.2010 г.