Учебен център "Отличник" предлага индивидуална подготовка по български език и литература за VII клас, матура и кандидатстване. 02/9831694, 0879/430533. 
Доц. Георги Корчев в генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към Българска академия на науките /НИМХ-БАН/. През 2010 г. НИМХ-БАН чества 120 години Българска хидрометеорологична служба. Потърсихме доц. Корчев за коментар по проблемите, с които се сблъсква Института в навечерието на годишнината. Попитахме го какви са причините за климатичните промени в нашия регион.
- Доц. Корчев, какво е влиянието на климатичните промени в нашия регион и в световен мащаб?
- Бих искал да започна с едно изявление на еврокомисар Кристалина Георгиева, излъчено по радио „Дойче Веле”. В него тя казва, че Европейската комисия се нуждае от собствена система за ранно предупреждение за природни бедствия. Подчертава се още, че комисар Георгиева подкрепя създаването на подобна система, която може да бъде използвана както в рамките на европейската комисия, така и в световен мащаб.
Върху създаването на система за ранно предупреждение за опасни природни бедствия и катаклизми се работи от много години в глобален план. Нашият институт, в качеството си на Национална хидрометеорологична служба на Република България, представя страната в Световната метеорологична организация /СМО/. Ние работим интензивно в съответствие с препоръките и указанията, които дава програмата „Disaster risk reduction”. Официално пуснахме и националния компонент от системата „Meteo alarm”.
Вероятно г-жа Георгиева не знае за съществуването на такава европейска система.
Проблемът в България е, че информацията, която предоставяме, не се използва ефективно в случаи на кризисни ситуации от органите, които трябва да вземат управленчески решения. Планираме да изградим по-тясно сътрудничество с Гражданска защита, за да сме сигурни, че данните се използват по предназначение.
Вече имаме изграден модел, на базата на който правим прогноза за това какво ще се случи с климата в нашия регион и в България като част от този регион.
- Могат ли да се прогнозират промените в климата през следващите няколко години?
- Средната температура за страната до 2050 година ще се повиши с около 2 градуса. До 2010 г. средно за България това повишение ще е между 3 и 3,5 градуса. Резултатите са съгласувани с аналогични изследвания за региона, които се правят от други метеорологични служби.
Тревожното е, че през следващата година снежната покривка ще намалее. Това ще рефлектира върху водните запаси в страната. Друг притеснителен факт е, че интензитетът и количествата на валежите ще бъдат няколко пъти над нормата.
Искам да подчертая, че институтът прави сериозни научни изследвания, ориентирани към изучаване на климата и създаването на системи за климатични прогнози, за предупреждения, свързани с развитието на климата през следващите години.
Много погрешно е схващането, изказано от висши политици, че има много сайтове, от които може да се получи метеорологична информация. Нито един метеорологичен център в света не може да направи прогноза за България, ако към този център не постъпва информация. Това са данни, която ние натрупваме чрез наблюдателната система, която поддържаме.
- Има ли мерки, които могат да бъдат взети, за да се стабилизират климатичните условия в нашия регион?
- Обикновено се смята, че човешката дейност е причина за климатичните аномалии. Ние не можем да разглеждаме изолирано атмосферните процеси в България, отделно от промените в глобален мащаб. Човешката дейност е една част от сложния комплекс от фактори, които определят формирането на климата. ? от нашата планета заема Световният океан, ? е суша. Върху нея е съсредоточена човешката дейност. Отпадъците, които се изхвърлят от различните производства, са несравними с онова, което постъпва в атмосферата при изригването на вулкан например.
Последните проучвания, направени в различни населени места, показват, че всеки трети жител на нашата планета живее в т. нар. крайбрежни райони. Тропическите циклони, ураганите, които се зараждат в точно определени региони на нашата планета, настъпвайки към бреговата ивица, нанасят много поражения на делтите на тези реки. Нивото на реките се вдига и те заливат огромни територии.
Да се твърди, че климатичните промени се дължат единствено и само на човешка дейност, е грешка.
- Какво ще се случи с НИМХ-БАН без бюджетните субсидии, обещани от правителството?
- Орязаният бюджет на БАН е 59 милиона лева. В резултат целият ни оперативен състав мина от 8 на 6 часов работен ден. Накарахме хората да си вземат по 5 дена неплатен отпуск. Това предизвиква изключително негативни последици върху работата на метеорологичната служба. Намалението на бюджета ще окаже сериозно влияние върху оперативната ни дейност. Използваме технологични линии, които са акумулирали в себе си научни и научно-технически постижения. Ако продължаваме да работим в рамките на такъв бюджет, ние няма да можем да инвестираме в научно-приложни изследвания, на базата на които работят системите за ранно предупреждение. Тези системи ще работят само още няколко години, ако ликвидираме всякакви инвестиции в областта на научните изследвания.
След това всичко ще продължава да работи със затихващи функции. С този бюджет ние няма да можем да съществуваме и да поддържаме нито оперативната, нито научноизследователската си дейност.
- Има ли възможност за инвестиции, които не са свързани с правителството? Какви действия могат да бъдат предприети в посока спасяването и развитието на науката в България?
- В момента правим два бюджета. Единият е съгласно инструкциите на БАН и друг, който ни е необходим реално да съществуваме. Вторият бюджет е нужен, за да поддържаме системата, с която работим, да поемем глътка въздух, за да завършим проект, над който работим. За целта търсим средства извън пределите на страната.
За мен е ясно, че нито тази, нито следващата година българското правителство ще даде някакви пари за метеорологичната служба. Ние трябва да вървим по пътя, по който вървят европейските метеорологични служби. Хубав пример в това отношение е метеорологичната служба на Словения. Те разработват проект на стойност 35 милиона евро. Аналогичен проект правим и ние. Но без подкрепа от българското правителство. Целта ни е да получим субсидии от Европейския съюз в рамките на фондове, които пари ще се вложат за уеднаквяване на стандартите за прогнози и наблюдения.
Интервю на Десислава Пътева
Фотография: Николай Николов
Искате да се подготвите най-добре за Матура 2012? 