Малките ми турски приключения

Почивката винаги е нещо, към което подхождаме безотговорно – нито го планирам, нито правя някакви обстойни предварителни проучвания.

Затова и сега тръгваме за Турция без да му мислим много-много. Харесваме един хотелски комплекс в Анталия, спазаряваме прилична цена като за четирите му звезди и отлитаме.

Такааа. Преди да ви разкажа за розовите облаци над огромните турски планини, трябва да ви предупредя за нещо важно. Мислете, когато предприемате полет рано сутрин. Добре мислете, защото ако сте нощни птици като мен и лягате към 1 часа, в 3 трябва да станете, ако ще летите в 5. Тази нощ си я пишете в графата „безсънни“.

После полетът е супер, за пръв път посрещам утрото в самолет, а то е невероятно.

Освен че има розови облаци, има и доста ясна картина на земята под нас. Вижда се релефът на сериозен планински масив. После се вижда и внушително морско крайбрежие. И сме над азиатската част на Турция.

За пръв път стъпвам на друг континент, макар и толкова близо до България. Въздухът е влажен, но летището е страхотно – наистина не съм виждала толкова голямо като това в Анталия.

Екскурзоводът ни е български турчин, който е доста усмихнат и се раздава докрай. Всичко ни разказва, докато автобусът пътува към курорта.

Не си го представях чак толкова красиво. Турците са направили чудеса. От нищо и никакъв каменист бряг са направили машина за пари.

Всеки вложен цент им се е възвърнал стократно. Поне така изглежда.

Пълно е с народ. Ние, българите, си личим отдалеч.

В нашия хотел се налага да чакаме доста, защото настаняването е от обяд нататък. Е какво пък, да обядваме. Ол инклузив системата си има доста предимства.

Храната! Ето какво привлича така неудържимо разните народи към Турция. Храната е великолепна. Доматът има вкус на домат, картофът не е холандска пластмаса, а медчето и таханчето са може би по-добри от българските. Което от моите уста си е жив комплимент.

Бързо обаче усещам първото приключение – пълно е с руснаци, които тук са си като у дома. Аз ги харесвам, симпатични са, но децата им са доста шумни. Тичат, гонят се и крещят, докато другите хора обядват. Мама ме е учила да не смущавам околните. Но какво да се прави, всеки си кара първите седем години на различно място и със своята си мама.

Хотелът е отличен. Нямам никакви забележки дори след обстойно изследване на стаята. Чисто, свети. Чаршафите са от фин, наистина фин памук. Кърпите са направо на Хилтънско ниво. Легло, възглавница…създадени за сън.

И изведнъж: „Раз, два, три…пять!“ – реве някой в мощен микрофон. Започва следобедната аниматорска програма на съседния хотел и с нея – второто ми приключение. Айде, казвам си, ще прегракне и ще мине. Уви. Дере се близо два часа. Чудя се какви са тези хора, дето са дошли тук да ги командват с мегафон. Но не се чудя много дълго, все пак.

Лошото на тези хотелски комплекси е това, че няма къде да се разхождаш. Ако не броим организираните екскурзии, просто няма къде да отидеш. Край нас минава магистрала, по която хвърчат тирове. Целият живот е вътре в хотела.
Но не е лош, никак даже. Има си басейн с каквото си трябва около него – питиета, музика, палачинки, ядки, сто вида тестени десерти.

Плажът е каменист, но в по-външната си част е засипан с пясък. Лежиш само на шезлонг обаче. И в морето влизаш през камънак. Ето това не бях го прпедвидила. Ако е за камънаци, и в Еленския балкан можеше да отида. Но не съжалявам. Това море все пак е Егейско. Радвам му се.

В един прекрасен ден екскурзоводът ни решава да ни поразходи. Натоварваме се на бусче и право в … магазин за диаманти. Да! Не знам как прецениха, че за тази стока сме били целия път от София, но ни разхождаха три часа в нещо като мини-мол и ни показваха злата и скъпоценни камъни. После ни заведоха във втори подобен магазин и накрая – на ревю на кожени палта.

Никой нищо не купи, искахме нещо да разгледаме, но кой те пита. Запознахме се обстойно със златарската и кожарската продукция и хайде обратно.

Следващата екскурзия обаче ни откри Анталия. Пазаруването го пропуснах, но детайлно обходих старата част на града. Освен с архитектурата си тя напомня на старите български градчета и със сувенирите и с артистичните си ателиета. Разкошни произведения на занаятите стояха редом с промишлени сувенири. Пазарих се колкото ми душа поиска.

Доста е скъпо извън ол инклузива. За една бира дадох четири евро, а за малка вода – две евро! Честно казано, за тях пропуснах да се пазаря.

Като изключим жегата, разходката беше много интересна. Видяхме исторически забележителности, докоснахме се до извора на Афродита. Разходихме се край приказен залив и дишахме соления вятър до пълно изтощение.

То обаче се компенсира от комфорта на хотела. Тук също се предлагат удоволствия. Например масаж. Тук сауната се нарича турска баня. Не й викайте сауна, защото ще обидите домакините. Разгледахме хотелската спа-част и бяхме очаровани. Пазарихме с голям ентусиазъм масаж за шест души и накрая ни направиха почти 50 процента отстъпка. Е не знам защо точно тогава се отказах. Изгубих интерес, след като постигнах добрата цена. Другите се възползваха, а аз отидох на фризьор. Още ме е яд, като се сетя.

Ако не отидете на екскурзия, няма къде да харчите пари. Ще си ги върнете. Ако обичате басейни до морето и редуване на водните приключения, тук е само за вас. Парашут? Банан? Джет? Няма проблем, всичко има.

Връщането крие още едно приключение, с което и започнах. Стаите се освобождават по обед, а полетът ви е в полунощ. Ваша си работа дали ще дремете край басейна или ще си платите още един ден ползване на стая. Но на летището ще сте доста изморени. Като след почивка.

Евелина Гечева

Снимки: Авторката