Ани е само на шест години, но редовно ходи в лятната занималня. Предстои й първи клас. Синеокото момиченце има скромно желание-на въпроса каква искаш да станеш, когато пораснеш, отговаря – ученичка. Връстникът й Амбре се смущава повече, но казва, че мечтае да бъде полицай.

Златка е малко по-голяма и учи в българско училище. Затова е и малко по-смела. Обяснява, че иска да стане шеф като баща си. Отговорът й предизвиква усмивката на помощник-учителката Глезар Садък. Тя казва, че основната трудност пред малките е да се научат да държат химикалката правилно и да преодолеят стреса от класната стая.

„Това са хубави деца. Идват от детските градини, където имат завършена предучилищна група. Притесняват се от вида на класните стаи, защото не са свикнали и не знаят как изглеждат. Затова и предварителните им страхове са големи“, казва Садък. Залата на фондация „Рома“ е превърната в обикновена класна стая  с черна дъска, чинове и тебешири. Идеята е децата да почувстват атмосферата на класната стая и да преодолеят страховете си.