ЮНЕСКО дава, 28 години България не дава

Александър Савов е служител на МВнР, дипломат от кариерата. Заемал е висок пост в Постоянното представителство на България в Ню Йорк, посланик в Южна Корея (2003-2008 г.). До юли т.г. е главен секретар на Националната комисия на ЮНЕСКО. Комисията е междуведомствената организация, която включва представители на МВнР, министерствата на образованието, културата и околната среда, на БАН, Софийския университет…

Точно преди ден Париж прие новия постоянен представител на България в ЮНЕСКО. Твърде неточно е определението „новия” по простата причина, че близо 20 години позицията е съвместявана от посланика на страната ни във Франция. Така задълженията на България в най-голямата международна организация за образование и култура са поемани от извънредния и пълномощен министър към момента.

Днес Александър Савов, дипломат от кариерата, както се казва, е с „връчени акредитивни писма” и със Стратегия за следващите 5 години. Според нея приоритет на приоритетите е да сложи прът в колелата на инерцията, в резултат на която… от 28 години не е включван български обект в списъка на ЮНЕСКО за материалните културни паметници. Защо? България, ако не друго, то паметници – природни, културни, материални и нематериални, дал Господ. Е, да, Господ дава, но в кошара не вкарва. Просто не сме подготвяли и представяли със съответната документация, според изискванията на ЮНЕСКО, манастири, тракийски гробници, праисторически олтари, природни резервати…

Така, както успяхме с нематериалното културно наследство – преди година в списъка на световната организация влезе българското нестинарство, ще „съживим” и материалните паметници. От една страна, трябва да поддържаме тези, които вече са включени, от друга, не търпи отлагане подготовката на нови обекти за списъците. Според Александър Савов не може да си позволим, например, незаконно надстрояване на старите къщи в Несебър, ако искаме градът да остане под егидата на ЮНЕСКО.
Освен пълния анализ на състоянието на паметниците, включени в световните списъци, ще се направят предложения и за т.нар. индикативен списък. Тракийската могила Голямата Косматка край Казанлък е уникат, който трябва да се покаже на света.

Безспорно могат само да се приветстват идеи като тази България и Турция заедно да представят за включване в световния списък на Джумая джамия в Пловдив и Желязната църква „Свети Стефан” в Истанбул. Проектът за съвместна работа в културната сфера няма да е първият между двете съседки. „Музиката от двете страни на Странджа” е проект, реализиран вече от националните комисии на двете страни, и показал чудесни резултати.

С подходящо поднесен регионален формат ще постигнем много за разпознаваемостта на България чрез тракийското наследство. Можем да потърсим и финансова помощ. Вярно, ЮНЕСКО не е финансов донор, но има извънбюджетни сметки. Според Александър Савов не бива да се загърбва тази възможност особено при дигитализация на културното ни наследство – въпрос от стратегическо значение за съхранението и презентацията на културни паметници.

По отношение опазването на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа България е с лидерски позиции. Признание за това е решението на Генералната конференция на ЮНЕСКО страната ни да бъде регионалният център за опазване на нематериалното наследство. Нещо повече, в София ще е първият подобен център на ЮНЕСКО, открит в Европа. Функциите му основно ще бъдат свързани с обучителна, изследователска и информационна дейност.

Доколко старт на амбициозната програма, начертана от страната ни, е дал фактът, че днес генерален директор на организацията е българката Ирина Бокова? Макар че генералният директор е независим от правителствата, включително и от своето национално, нормално е делегациите към ЮНЕСКО да лобират пред българския представител.

Има и такава практика, уточнява Александър Савов. Държавите, чиито представители са оглавявали организацията, са отделяли дейностите на посланика и представителя за ЮНЕСКО.

––

Българските културни и природни паметници под закрилата на ЮНЕСКО

Материално наследство: Рилският манастир; Старият Несебър; Тракийската гробница в Казанлък; Мадарският конник; Ивановските скални манастири; Боянската църква; Тракийската гробница в Свещари.
Нематериално наследство: фолклорен ансамбъл „Бистришки баби”, Нестинарството.
Природни обекти: Резерватът „Сребърна”; Националният парк „Пирин”.

Надя Кантарева – Барух,
„Аз Буки“