Всяко пето дете отпада от училище и не завършва средно образование. При 1,4 млн. българчета това означава, че и тази учебна година 20 000 от тях ще напуснат завинаги класната стая, коментира пред „Монитор“ Георги Богданов, шеф на неправителствената Национална мрежа за децата. България заедно с Румъния има най-лошите показатели в тази област и най-трудно ще изпълни задачите, поставени от стратегията за растеж и развитие на ЕС “Европа 2020″, която предвижда рано напусналите школото да паднат под 10%, смята той.

Според Агенцията за социално подпомагане от началото на годината до 6000 деца месечно отсъстват без причина от уроците. От тази година социалните работници изплащат помощи само при  представен документ за редовно посещение на уроците. Заради това тази есен се очакват броят на бягствата чувствително да намалее. Според Георги Богданов три са основните причини да напускат без време училище – когато им се налага да работят, заради ранните бракове и заради различни увреждания и болести.

Най-тревожното обаче е, че почти 17 000 от отпадналите го правят още в основните класове, като най-мощната група се оформя след 4-ти клас. Тогава от просветата се отказват близо 88% от тях. Така без образование и без професия те лягат върху плещите на социалната система или без време стават клиенти на полицията.

Една четвърт от всички отказали се от задължителното по закон образование твърдят, че го правят, защото нямат желание да учат. Половината обаче обясняват, че причина е бедността. От Агенцията за закрила на детето смятат, че близо 6,5% от децата до 17 г. са икономически активни, т.е. те се трудят извън семейството и изкарват пари с работа. Близо 32% признават, че се включват в семеен бизнес, най-често в селското стопанство, а до 15% помагат на своето семейство чрез грижа за някои от своите братя, сестри или по-възрастни близки. Въпреки че от началото на годината от Главна инспекция по труда са поискани едва 230 разрешения за наемане на непълнолетни, истинските числа на работещите са далеч по-големи.

Според Георги Богданов децата в много от случаите обикалят със своите родители улиците, за да събират старо желязо, работят на полето или по строежите, а част се прехранват с просия. Децата, които живеят в малките села, често се отказват от образованието след 8-и клас, когато трябва да пътуват или да се преместят да учат в друго населено място.

Соня Ангелова, в. “Монитор”

ПОСЛЕДНИ ЗАГЛАВИЯ

• Водна стихия заля Черноморието
• ТУ започва да строи нова библиотека
• Промяна във финансирането на културните институти се въвежда от 2012-та
• Червено вино и шоколад за Свети Валентин
• Летище София работи при зимни условия
• Силен вятър затвори пристанищата във Варна и Бургас
• 90% достигна ледоходът по Дунав край Русе и Силистра
• Лейди Гага със собствена социална мрежа
• „Изток-Запад” пускат „Леонардо и седемте престъпления в Рим”
• Oткриват изложба с уникални фотографии на Елизабет II

АНКЕТА