Даринка Янкова: Нямаме право да разследваме

Даринка Янкова, главен секретар на Държавната агенция за закрила на детето

– Г-жо Янкова, знаехте ли за статистиката на Български Хелзинкски комитет (БХК)?

– Не, тези данни ни станаха известни на самата пресконференция.

– Но нали правите мониторинг на домовете?

– Подобни проверки са правени още през 2004 г., 2006 г. Въз основа на тях се препоръча закриването на Могилино и на други домове. В проверките на главния прокурор сега участвахме и ние, но всеки своеобразно компетентността, която има, правеше свой анализ и констатации.

– Какви са вашите заключения?

– Нашите правомощия са да следим качеството на грижата спрямо децата. Не можем да разследваме смъртните случаи. Сега констатирахме, че някои от починалите деца са погребвани без аутопсия. Освен това не са водени регистри на случаите. Затова поискахме промени в Закона за здравето, с които да се извършва задължителна аутопсия при смърт на дете, когато е настанено за отглеждане, а не е при семейството си. Поискахме да се създаде и регистър за смъртните случаи, за да се събира информация и незабавно да се уведомят всички компетентни органи. Липса на достатъчен брой персонал – лекари, рехабилитатори, логопеди, е сред другите ни констатации. Във всеки дом трябва да има осигурена медицинска грижа. Сега децата имат личен лекар и стоматолог, както и дежурни медицински сестри. Но понякога те са със специфични нужди и им трябва психиатрична или друга помощ, а джипито не може да я осигури.

– Защо липсват специалисти?

– Това е резултат от местонахождението на тези домове. Те са изградени в малки селища, изолирани са и е много трудно да се привлече персонал, за да работи с тези деца. Това донякъде е причина за липсата на специализирани грижи. Тенденцията беше да се работи за базовите нужди на децата. Не малко от домовете имат оборудвана сензорна зала, зала за психомоторика, търсеше се и начин да се привлекат специалисти, които да работят с децата. Освен това установихме, че в домовете няма развлекателни и образователни услуги, считаме, че не са достатъчни индивидуалните занимания с децата. Всичко това е свързано и с компетентността на персонала.

– При проверките видели ли сте, че има деца, заплашени от гладна смърт?

– БХК казва, че има 103 деца, които в момента страдат от недохранване и има опасност да умрат. Те обаче не ни предоставят имената им. Затова ние търсим канали, за да получим информация кои са. Отделно от това имахме сигнал от дома в Рудник. Този случай е показателен за нашата работа, след като проверката свърши, се наложи глоба от 500 лв. на един служител, а на директорката 1000 лв., уведоми се писмено кметът и прокуратурата. Това са нашите правомощия.

– Достатъчни ли са?

– Домовете са на подчинение на общините, ние имаме контролни функции заедно с Агенцията за социално подпомагане, но никой от тези органи няма разследване на починалите деца.

– Не става дума за починалите деца, а за лошите условия на хранене и живот.

– Веднага пишем препоръки и следим доколко са отстранени те, уведомява се и РЦЗ, и РИОКОЗ. Винаги когато разберем, че нещо се е случило в дом, сме уведомявали и прокуратурата.

– Защо тогава условията на живот не се подобряват особено – проблемът финансов ли е или нормативен?

– Нещата се оправят стъпка по стъпка, проблемите бяха много. Но нещата няма да се оправят, ако сега налеем пари в тези домове, а ако сменим модела на грижи. Така и ще направим. Заради тези проблеми правителството заяви, че домовете с увреждания ще се закрият до 2014 г.

– С какво ще ги замените?

– Ще изградим малки групови домове. Част от децата могат да се върнат при родителите си, други да се настанят в приемни семейства, а трети – в малки центрове от семеен тип за осем деца. Тази среда е близка до семейната, те ще участват в кухня, пазаруване, всички останали услуги, от които имат нужда – рехабилитатор, психолог, учител, ще получат в общността и тогава ще говорим за интеграция.

– Финансово обезпечена ли е тази промяна?

– Да, тя се прави по две оперативни програми, с тях са обхванати всички деца в домовете за увреждания, за деца до три години и останалите.

Мария Чипилева, в.“Стандарт“