Сутринта, още по тъмно, Критската столица Ираклион ни посреща с пороен дъжд. Явно, ще ни върви като по вода… След почти 3 часа по главния път на острова, Исузуто ни стоварва във великолепния Ханя. За съжаление имаме само 2 часа, но по-добре малко, отколкото хич… Естествено, цялото ни време беше посветено на Стария град, разположен амфитеатрално около пристана. Тесни улички, средновековни постройки, красиви фонтани и чешми, достолепни католически храмове. Всичко напомня за Венецианския период в историята на Крит и в частност на града. Потъваш в една отминала епоха и не ти се тръгва от нея… На всичко отгоре и една приятна изненада – влизайки на оглед във Вила Венеция /двузвезден частен хотел в старинна веницианска сграда/ на прага ни посреща българката Надежда. От 13 години работи в Ханя /понастоящем управител на вилата/ и естествено, много се зарадва. Разказа ни толкова интересни неща.

По програма, още същия ден трябваше да пребродим каньона Самария. Навлизаме в красивата планина Лефка Ори /втора по височина на острова/ и малко след уникалното височинно плато Омалос /с едноименното село/ пристигаме при входа на световноизвестния каньон Самария, втори по дълбочина в Европа. Но тук ни беше писано да преживеем най-голямото си разочарование по време на това пътешествие. Оказа се, че каньонът е отворен за посещение само в периода 10.04 – 01.11… През зимните месеци има опасност от изригване на вода по дъното и реални проблеми за евентуално преминаващи туристи, поради което достъпът е абсолютно забранен. Никакви молби и тръшкания от наша страна не помогнаха и накрая безславно се оттеглихме да ближим рани… Получихме добър урок по предварителна информация!

След дълги умувания, накрая решихме да заменим каньона Самария с каньона Агиа Ирини. За 30-на мин с буса сме на неговия вход, малко след едноименното селце. Тук няма забрана и охрана и естествено “хукваме” из красивата клисура. Навлизайки все по навътре, постепенно забравихме за преживяното разочарование и бяхме обсебени от невероятната природа около нас. Постоянна река няма – карстът отдавна я е погълнал. Невидимата вода, обаче, е създала за милиони години нещо невероятно, което не се забравя! Какво ли представлява пък Самария…

След близо 3 часа сме на изхода на каньона, където ни чака бусът. За броени минути слизаме до курортното селище Сучиа, на южния бряг на Крит. Пред нас е отново Средиземно море – с необятността си, с вечното си вълнение, с мириса си, с проникващото и през кожата чувство на неизвестност и романтика. Задоволяваме се само с топване на краката и вече по тъмно поемаме обратния път, чак до Ретимно, т.е. до срещуположния бряг на острова. Пансионът в Стария град пое натрупаната ни двудневна умора…

На сутринта първата ни работа след закуската, естествено е, да разгледаме и тук Стария град. Няма я невероятната атмосфера на Ханя, но си заслужава. Най-впечатляващото в Ретимно е почти изцяло запазената средновековна крепост на хълма, над пристана. А гледката отгоре е наистина фантастична!

Днес основна цел ни е планината Ида и по-точно първенецът и връх Псилоритис – най-високата точка на остров Крит /2457м/. След 2 часа с буса ето ни в живописното планинско градче Аногия. Намираме две прилични хотелчета и без да губим време тръгваме към изходния пункт на изкачването ни. Такъв се явява краят на асфалта. Очаквахме да видим някакъв ски-курорт, но явно тази дума тук има някакво странно съдържание. Е, има някаква таверна, но къде ли са ски-съоръженията… Има табела за връх Псилоритис /нашата цел/ и посоката е по черния път, водещ към Пещерата на Зевс. След 15-на мин. се изкачваме до нея и оставаме разочаровани. Обширното “хале” е пълно със строителни отпадъци и не навява никакви мисли за божественост… Търсим някаква пътека за върха, но никъде нищо. Решаваме да щурмуваме билото директно. След стръмно изкачване по сипеест терен най-после сме на него и ооо…ужас! Върхът се оказва толкова далеко, че ентусиазмът ни изчезна… Все пак, след кратка консултация, решаваме една малка и скоростна групичка да опита да достигне върха с единия от двамата водачи – Боби, а аз с останалата част от хората тръгнахме да търсим сравнително по-безопасен път за слизане. С настъпването на тъмнината моята група стъпи на черен път и без особени усилия се добрахме до очакващия ни бус. Два часа по-късно дойдоха и победителите. Наблюдавали невероятно красив залез от личния връх и с немалко трудности се върнаха живи и здрави. В Аногия вече бяха решили, че сме се загубили из планината… Една таверна тази нощ до късно беше българска…

Последният ден в Крит беше посветен главно на Историята. Основната цел, естествено, е столицата на минойската цивилизация – древния Кносос. Разпрострял се сред зеленината на парк, на 5 км от Ираклион, този невероятен археологически паметник привлича посетители от цял свят. Потокът от хора не спира. Няколкото часа едвам ни стигат да се запознаем най-общо с хилядолетните останки.

Остават ни няколко часа и за столицата на острова – Ираклион. Оттук тръгнахме из Крит, тук затворихме кръга. Няма го проливният дъжд с който ни посрещна преди 3 дни. Напротив, времето е хубаво, температурата е 25 градуса по С /в средата на Ноември…/, а морската вода е 22 ! Една морска баня през тази част на годината си е направо споко. Веницианската стражева кула на пристана ни привлича като магнит. Морето, като по чудо, е спокойно, въпреки усилващия се вятър. Откритите кафенета и заведения са пълни с хора, предимно млади, радващи се на това истинско лятно време. Скитаме се безцелно, просто така и ни е гот – за пръв път не гоним някаква конкретна цел.

Обратният път с ферибота до Пирея вече ни е познат и затова спокойно се отдаваме на блажен сън…   Преди да се приберем в България, обаче, имаме да свършим още една работа. Бяхме решили пътьом да прескочим и до Парнас – една от високите планини на Гърция и естествено да стъпим на първенеца и връх Лиакура /2456м/. Естествено, стъпихме, макар и на инат и на този първенец – ураганният вятър ни накара да пълзим до върха на 4 крака…

Вече сме на родна земя и няма помен от Критското лято. Беше останал само споменът от него!

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Добави в Svejo