Всеки, който е пътувал на юг от Солун в посока Атина, не може да не е забелязал величествената планина, издигаща се западно от Солунския залив, отстояща само на няколко километра от морския бряг. Това е “вечният дом” на древните елински богове начело със Зевс. Освен с митологичната си слава Олимп привлича посетители от цял свят и със суровата си природа, поставяща на изпитание физическите и волеви качества на всеки, дръзнал да я опознае отблизо.

Основен изходен пункт за планината е красивото курортно градче Литохоро, сгушено в източното и подножие, край реката Енипийс, на 6 км от морския бряг и на 75 км южно от Солун. Амфитеатралното му разположение, интересната архитектура, тесните калдъръмени улички, зеленината, която прелива отвсякъде, многото хотели и приятни заведения са част от нещата, които допълнително задържат за по-дълго планинарите, а и не само тях. Цената на хотелите варира от 15 до 35 евро за легло, в зависимост от категорията им и от сезона. Активните месеци за изкачвания в планината Олимп, както и за морски туризъм в тази част на Гърция са от Юни до Септември включително. За хората с възможности бих препоръчал хотел “Енипийс”, намиращ се на самия централен площад и предлагащ всички условия за приятен отдих, а за тези, които не могат да си го позволят – хотел “Мирто” /на главната улица в посока към магистралата/ или пансион “Олимпус” /в запдните покрайнини, непосредствено под планината/.

Предлагам Ви следния график за достигане първенеца на планината /разбира се, всеки може да постъпи, както намери за добре, в зависимост от собствените си желания и възможности/: По 18-километровия асфалтов път, през входната врата на Националния парк, до заслон Приония, на 1100м.н.в. със собствена кола, такси или организиран превоз. Тук има автопаркинг, малко кокетно ресторантче, голяма чешма с хубава сдтудена вода, но места за спане няма. Следва 3-часово стръмно изкачване пеша по широка пътека до високопланинската хижа “Агапитос”, известна още като “Рефюж А” и „Олимпус”, кацнала на ръба на пропастта, на 2100м.н.в.  Нощувката тук е в общи стаи с по 4,5 и повече легла, като цената е 12 евро. Чистотата и редът са невероятни. Може да се купи всичко за ядене и пиене, включително и топла храна. В 22.00ч осветлението се гаси и всички се прибират по стаите си – изключения няма ! Хижата е собственост на Гръцкия Алпийски Съюз и се стопанисва от семейството на Костас Золатас, най-известната личност не само в Литохоро, но и в района на Олимп – алпинист, водач, интелектуалец, общественик и голям приятел на България.

На следващия ден се тръгва между 7.00 и 8.00ч и набирайки стръмно височина по широка и удобна пътека, за около 2 часа се достига четвъртия по височина връх в планината – Скала /2864м.н.в./. От тук започва технически по-трудната, но по-интересна част на изкачването. Следва внимателно слизане по стръмни скали до седловината между върховете Скала и Митикас, след което, също така стръмно и внимателно, по изцяло скалист терен, се възлиза върху трона на 12-те бога – Митикас /2917м.н.в./, най-висок на Олимп, Гърция и втори на Балканите! От Скала до тук е необходим около час. На върха има трианголачна пирамида, метално гръцко знаме и тетрадка за впечатления в метална кутия. Гледката е невероятна и повярвайте ми, трудно е да се опише. Просто трябва да се види…

Връщането до връх Скала е по същия път. Оттам може да се слезе обратно до хижа “Агапитос”, но при желание и при добри метеоусловия може да се направи една лека обиколка по билото за около 2 часа през върховете Сколио /2911м.н.в., втори по височина след Митикас/ и Свети Антоний /2815 м.н.в./. Връщайки се в хижата, човек може да се отдаде на светски удоволствия, като например студена бира и зареян поглед в синевата на Солунския залив…

След приятна и отпускаща планинарска вечер и втора нощувка в хижата, на другия ден се слиза без напрежение до заслон “Приония” за около 2 – 2.30 ч. Оттук може да си тръгнете със собствения транспорт или да предпочетете слизане пеша до Литохоро по фантастичния пролом на река Енипийс за около 3.30ч, минавайки край останките на разрушения през Втората Световна война манастир „Св.Дионисий“.

На около 170км югозападно от Литохоро /по шосето/ , т.е. за не повече от 3 часа, преминавайки край Лариса и през Трикала, се достига района на това уникално чудо, наречено Метеорите. Представлява една много рядко срещана хармония между създаденото от Бога /Природата/ и Човека. Цяла “гора” от високи, отвесни, главозамайващи скали и върху тях – православни манастири!  Наистина е нещо невероятно и уникално, привличащо хиляди поклонници и туристи всеки божи ден! Това е вторият по значение православен център след Света гора.

Началото е поставено през далечната 1340 г., когато светеца Атанасий Метеорски основава първия манастир “Големия Метеор”, който и досега е най- внушителен и богат. През следващите няколко века са създадени още много свети обители, за да достигне техния брой 24. Строени са при невероятни условия, като първоначално са копани стъпки в скалите, а в последствие са били използвани оригинални лебедки с кошове и мрежи, в които е ставало транспортирането на всичко -–строителни материали, провизии, монаси. Съвсем доскоро тези съоръжения са били необходими, а в момента са туристическа атракция.

Вековете са оказали своето влияние и до наши дни са оцелели само 6 манастира: “Големия Метеор” /както споменах, най-забележителният – мъжки/, “Свети Стефан” /надвесен непосредствено над градчето Каламбака – женски/, “Света Троица” /най-труднодостъпният – мъжки/, “Свети Варлаам” /мъжки/, “Света Варвара /най-малкият – женски/ и “Свети Никола” /един от най-живописните – мъжки/. До всички манастири вече има лек и удобен достъп. Подстъпите им са свързани с асфалтови шосета, което улеснява много несекващия човешки поток. Входът за всеки от тях е 2 евро.

През 1995г Метеорите са обявени от гръцката държава за свято и неприкосновено място. Манастирите са отворени за посещение всеки ден с изключение на един ден от седмицата, който е различен за различните манастири, така че в който и ден да се отиде, може да се разгледат поне 4. Работното време е от 9.00ч до 18.00 ч. през лятото и до 17.00ч през зимата, но с прекъсване за някои от тях между 13.00 и 15.00 ч. Около тях е възникнала цяла индустрия за сувенири, икони, църковна утвар и т.н.

Непосредствено южно и югозападно под Метеорите се намират градчето Каламбака и селцето Кастраки, които вече са напълно сляти. Те са изходната врата за този уникален природен, религиозен и туристически обект. Десетки хотели и частни къщи предлагат чудесни условия и уют на хилядите посетители. Цените са от 10 до 50-60 евро, като почти няма сезонност, поради непрекъснатия интерес. Мога да Ви препоръчам приличния хотел “REX”  в самия център на Каламбака, където за нощувка в двойна стая със закуска ще заплатите между 20 и 30 евро. Разбира се, правото на избор е ваше.

Мисля, че е време да се посветим на още едно от нещата, което прави Гърция толкова желана – морето. Огромна е бреговата ивица на тази държава – цели 16 000 км ! Естествено, че най-интересната част от гръцкия бряг е в южната част на страната и по островите, но и на север има райски кътчета, които не отстъпват по нищо на юга. Едно такова местенце, със сигурност, е Паралия Скотинас. Отстои на 90 км южно от Солун, по посока Лариса. Цялото курортче е потънало в зеленина /нещо толкова рядко за Гърция/. Хотелчетата са 1-2 етажни и са скрити между високите и разклонени платани. Плажът е дълъг, широк и с фин златен пясък. Над южния му скалист край се издига силуета на стара турска крепост, свидетел на много исторически събития. На няколко километра западно от курорта, през магистралата за Лариса, в полите на Олимп, се намира селцето Стара Скотинас – интересно със старинната си оригинална архитектура. В непосредствена близост, срещу крепостта е и Стари Панталеймон – също старинно селище, привличащо немалко посетители.

В Паралия Скотинас препоръчвам чудесния хотел “Синтриванис”, отстоящ на 200 метра от брега, сред красив парк. Представлява двуетажна сграда с голям зелен двор, с отделен ресторант, отделен бар, басейн с барче и т.н. Прекараното време в него е чудесно и всичко това само за 15-20 евро със закуска /в зависимост от сезона/.

Няколкодневното пътешествие може да завърши с една разходка из древния и съвременен Солун. На добър час, скъпи приятели!

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Добави в Svejo