За Бог да пр?сти

2 ноември, 2010 10:00 | Висше образование | Няма коментари

Когато дойде време за задушница, близките на покойника отиват на гроба му, за да се помолят за спасение на душата му. Траурните камбани огласят поставянето на венци и цветя, а вареното жито припомня на хората да казват по едно „За Бог да пр?сти умрелия”.

В събота е задушница. И е редно да се поклоним пред геройски загиналите. Не, не ни е нужно гробище. Стига ни да застанем на колене пред най-старите български университети, да прекадим тъмните и студени аудитории, да залепим некролог в тежките аули и да се надяваме, че душите им са на по-добро място. А те със сигурност ще са на по-добро място, защото отвъд поне имат парно.

Тъжно е, когато децата ти те погребват. Жалко е, когато пеят „Господи, помилуй”, носейки ковчега на българското образование през централните улици на една европейска столица. Пагубно е, когато Алма Матер на науката загина, защото нямаше кой да й купи спасителните лекарства. Защото, видиш ли, пари за държавна поръчка нямало.

Има два вида смърт. Достойна и просешка. Уви, герои като образование и култура трябваше да загинат като най-долни просяци, да разпродадат всичко, да викат, да молят, да плачат, да крещят, да се влачат и да изпаднат в предсмъртна агония в някоя кална и просешка локва.

Университетът на 21 век не е майка на знанието, нито поле за наука, най-малко пък дом на мъдростта. Университетът всъщност няма пари да си купи маркер. Той не може да си позволи някой да го изчисти и оставя най-умните си деца без стотинка. И когато каже: „Гладни сме!“ – онези, най-висшите, отвръщат:

Ще стоите гладни, деца, защото няма пари.
Няма да учите, деца, защото няма пари.
Няма да ви е топло, деца, защото нямаме пари.
Ще сте неграмотни, деца, защото нямаме пари.
Няма защо да живеете в България, деца, защото няма пари.

След 123 години българско висше образование, след хиляди битки за оцеляването му, след десетки будители, които са се борили до последен дъх за него, 2010 година то умря. Страшно е. Само мъртвите май вече не ги е страх от нищо.

Беднотия е. Неграмотност е. Криза е. Задушница е. Да запалим свещичка и да се помолим за България. Бог да пр?сти!

Десислава Недялкова
снимка: Николай Николов