Ученици и студенти преписват успешно за 7 лева

Химикал, който пише с мастило, което се вижда само при осветяване с UV лампа. Не, това не е някоя секретна мисия. На цена от 7 лева ученици и студенти масово правят пищови, които не могат да бъдат „хванати”.

Многобройни армии, въоръжени до безумие, презапасени с богат набор пищови, от години хищно нападат противника. Но не става дума за някое масово кръвопролитие, нито пък сме тръгнали на военна мисия. Не е война, а е образование, и не е бойното поле, а най-обикновеното българско школо.

Незнаещият ученик или студент често е изправен пред дилемата да получи ли заслужена двойка или да изкара незаслужена шестица. Няма правено проучване колко са тези, които излизат от правия път на познанието. Със сигурност обчае голям процент е групата, в която спадат всичи учащи, дръзнали да представят знанията си по въпрос, по който нямат такива.

Може би точно по тази причина помощният материал, който се употребява при изпитване, е наречен пищов. Кой, кога и защо го е нарекъл така – легендите мълчат. Но едно е ясно – с него рискуваш или да отстреляш отличие, или да бъдеш отстрелян в ответ.

„Препиши без да те хванат” е една от многобройните интернет групи, в които учащите обменят сериозен опит в това как се преписва успешно. Цяла молитва имат участниците й: „Доценте наш, ти – който си на бюрото, да се чуе твоето име, да бъде твоят подпис и тройката наша да бъде, както в книжката, така и в протокола. И прощавай за отсъствията, както ние ти се радваме на твоите. И не ни оставяй на ликвидация и не ни възспирай при преписване”.

Кой е измислил пищова? Интересното е, че това не е нито някой двойкаджия в училище, нито пък неприлежен студент, който се е отадл на безгрижен студентски живот. Историята дава патент на това чудо в образованието не на кого да е, а на крал Карл Велики. Той е бил неук, не е могъл да пише и чете, и въпреки това е разширил земите на франките двойно. Кралят е прибягвал до малък, специално изготвен за него пищов. От него той е преписвал името си, за да постави подпис под всички укази и документи.

Години след това оратори са добягвали също до пищови при изнасяне на беседи. В публичното говорене масово навлизат помощните листчета, от които говорителите се подсещат за важни неща, които трябва да кажат. Всъщност и до днес в телевизията се използват такива помощни средства.

Но ако в тези случаи помощните материали на информация за разрешени, в училищата и университетите те са абсолютно забранени. Няма обаче ученик или студент, който да не е поне чувал за използване на пищови.

Ученическите пищови са по-нисшата класа пищови. Правят се основно за контролни, тестове и класни работи. Учениците разказват за няколко вида пищова, които използват. Най-обикновеният е изписано миниатюрно листче с верните отговори. То се поставя най-често в чорап, дънки, джоб, несесер с химикалки. Учебникът под чина е другият метод сред учениците, който им помага да се справят със сложните химически уравнения например.

Студентските пищови са истинското изкуство в пищовоправенето. Отдавна циркулират съвети как точно да се правят. Като златно правило е посочено пищовите да се правят от този, който ще преписва от тях, първо защото при самото писане вече се запомня част от материала, и второ – няма да има проблем с разчитането им. Друг важен момент е пищовът да не представлява цяла тема, а само най-трудните за преписващия фрагменти от нея. Важно е да се пише разбираемо, структурирано и със съкращения.

Видовете студентски пищова са няколко. Както и при учениците най-разпространеният пищов представлява изписана хартийка. Само че при студентите хартийката е с немалък размер. Царският пищов пък е най-обичаният, но според учащите е и най-трудно използваемият. В него са развити темите, които могат да се паднат на изпита, но той отнема много време за правене и никога не е гарантирано, че преподавателят няма да се подпише на белите листа. Разновидност на царския пищов е невидимият царски пищов. Той е като царския, но при подготовката му предварително се поставя лист под този, на който се пише. Натискането с химикалката прави „чистия” лист с развита тема. Не трябва да се пренебрегва и пищовът тип „хармоника”, който събира голямо количество информация на малко и незабележимо пространство.

Новите технологии обаче до голяма степен изместиха традиционните методи за преписване. Благодарение на мобилен телефон и hands free устройство много студенти развиват теми с диктуване в ухото. Масова практика е завършили студенти да продават безжичните си пищови на свои колеги.

Най-сериозният търг обаче се оказват именно прозрачните химикалки. Оказва се, че съвременното преписване става доста доходен бизнес за предприемачи.

Десислава Недялкова