Учи, мама, да работиш друго

Рейтинговата система на университетите, която висшето ни образование чакаше като манна небесна, успя да изненада дори и собствените си потребители. Особено в частта, в която става дума за реализацията на завършилите студенти.

На пръв поглед резултатите от нея изглеждат доста радващо – криза сред младите висшисти няма. Безработицата сред тях е три пъти по-ниска от средната за страната. В същото време абсолвентите започват работа със стартова заплата около 1000 лева – два пъти по-висока от средната работна заплата в България. В много от специалностите безработицата сред абсолвентите клони към нулата. Бакалаври и магистри от определени университети и специалности дори сключват първите си трудови договори на заплата 2000 лева – непостижима мечта за мнозина, които са се дипломирали в същата специалност преди 20 и повече години.

В същото време обаче, ако човек се вгледа по-детайлно в данните за реализацията на младите, те очертават един много сериозен проблем. Оказва се, че в повечето сфери реализираните по специалността си младежи в най-добрия случай не надхвърлят 50 на сто. А в масовия – едва около 20% от абсолвентите започват работа, свързана с това, което са учили. В УНСС процентът е малко по-нисък, а в някои от не толкова престижните университети пада под 7 на сто.

Изключение правят лекарите, но и при тях делът на онези, които практикуват медицина, достига някъде около 80%. Очевидно някогашният позабравен съвет „Учи, мама, за да не работиш“ в последните години се трансформира в „Учи, за да не работиш по специалността“. С едно изключение – Американският университет, където най-често процентът на реализираните в сферата, за която са се обучавали, е доста по-висок.

Явно е, че висшето образование у нас се превръща във вход за намиране на по-добре платена работа, все едно каква. И тук възниква въпросът – как тази информация може да се превърне в инструмент за реформа на прекалено многото ни университети? Просветното министерство обещава да намали парите на онези специалности, които се оказват на дъното на таблицата с най-малък брой точки. Излиза обаче, че на практика какво точно си завършил, не е чак толкова съществено, когато сключваш първия си трудов договор. Ако и най-търсените, и най-слабите специалности пускат на пазара на труда хора, които масово работят нещо друго, значи реформата трябва да бъде по-дълбока, отколкото очакваме. И да засегне далеч не само висшето образование, а и икономиката на страната, в която никой не работи това, за което е учил. В този случай да класираме специалностите по рейтинг, започва да се оказва безсмислено занимание. Особено като се има предвид, че рейтингите така и не обхващат хората с най-високи доходи след завършването – по простата причина, че не получават сведения за работещите в чужбина.

Добрата новина е, че явно висшето ни образование все пак е достатъчно гъвкаво и прагматично, за да могат абсолвентите да избират между по-широк кръг от дейности. Лошата – че най-вероятно до голяма степен онова, което те учат, няма никакво значение за реализацията им. Значение има наличието на диплома, не и онова, което си узнал в университета. А това трудно ще се коригира само с намаляване на финансирането. Най-вероятно е нужно да започне пълен преглед и на учебните програми – в някои от тях се преподава по учебници отпреди 50 години, към които никой не е добавил и една запетайка. Би било логично да се потърсят и по-тесни контакти с бизнеса, който да каже от какви кадри действително има нужда. Въпросът е обаче дали университетите ще поискат да направят и крачката към една по-дълбока промяна. Тя не може да им бъде наложена от министерството.

А може би не е нужно да се задълбочаваме – в крайна сметка целият рейтинг май потвърждава един простичка народопсихологическа теза. Която гласи, че у нас всеки разбира от това, което не му е работа.

Стела Стоянова, в. „Стандарт“