БАН намери цаката на парното

Уникално откритие на учен от БАН може едновременно да поевтини парното наполовина и да докара на общината 500 млн. лв. печалба от „Топлофикация“. Иновацията бе представена вчера заедно с останалите топразработки на академията за 2010 година. С показването им БАН реши да отвърне на упреците, че харчи напразно парите на хазната. Част от тях имат практическо приложение, други са още в процес на разработване, а трети имат отношение предимно към фундаменталната наука, разказаха учените.

Иновацията на проф. Николай Колев, която представлява нов вид инсталация с парогазова турбина, обаче е напълно готова за внедряване, сподели откривателят. Той дори помоли медиите за помощ, защото не успявал да пробие при държавниците, от които зависи купуването на изделието. „Стигал съм максимум до ниво шеф на „Топлофикация“, каза проф. Колев, но не поясни до кой от началниците е успял да пробие.
Идеята на неговата инсталация е, че тя може да добие от същото количество природен газ, което се използва и сега, около 30 на сто повече енергия – топлинна и електрическа. При това, освен че сваля цената за граждани и носи печалба на общината, тя има и силен екологичен ефект тъй като на практика не се отделят азотни окиси. Водната пара, която не се използва от сега действащите инсталации, също се оползотворява, разказа Колев. Изобретението му е защитено с два патента, а термодинамичните изчисления са направени съвместно с професор от университета в Карлсруе. За изграждане на една инсталация са необходими 56 млн. лева, като след това тя се изплаща за около година и половина. Средствата могат да бъдат намерени като заем или по европроекти, каза професорът. Той илюстрира доходността на изобретенията си, като разказа, че преди време внедрил друга своя топлинна инсталация в действие, като взел заем от морска фирма. След това върнал борча със 120% лихва.

Друга нова разработка на БАН е робот за производство на микроизделия, дело на института по механика и неговия шеф проф. Костадин Костадинов. Устройството прецизно инжектира вещество във всякакви видове клетки, като способността му да маневрира е до размери 1000 пъти по-тънки от лист хартия. Паралелно с това роботът мери силата, с която бива инжектирано веществото, и по този начин се определят редица параметри на клетката. Може да се използва за инжектиране на лекарства или при метода ин витро, където ефектът е в пъти по-голям от другите методики, разказа Костадинов. А може и да има съвсем битово приложение – да измери колко са пресни картофите. Едно от приложенията, което би донесло печалби, е във фармацията, където се плащат по 4 евро на инжектирано лекарство в жабешка клетка по време на изследвания на нови медикаменти. Новият робот може да инжектира 10 000 такива клетки дневно. Друго негово приложение е монтирането на чипове. Откритието е защитено с общо 7 патента – два от миналата и пет от тази година. Към него вече имат интерес и фирми от Унгария и Италия, а амбицията на проф. Костадинов е да обзаведе с новия робот и всички клиники за ин витро у нас.

Един от най-дейните стачници на БАН – Лъчезар Аврамов, пък представи нова лазерна система за оптична мамография, която е много по-прецизна и безвредна от сега действащите. При нея се изучава взаимодействието на биологичните тъкани с инфрачервените лъчи. Най-просто казано, към гърдата се насочва светлина, която тя отразява. От начина, по който го прави, се преценява протичат ли в тялото болестни процеси има ли нови образувания и дори злокачествени ли са те. Със съществуващата до момента апаратура последното не може да бъде установено. Системата още е в процес на разработка, но ако успеем, ще ударим в земята елитните институти, които в последните години правиха няколко безуспешни опита в тази насока, разказа Аврамов. Плановете са в бъдеще на основата на тази система да се създаде съвсем лек и преносим прибор за мамография.

„Умни прозорци“ пък са приносът на Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници, разказа проф. Костадинка Гешева. Това всъщност са обикновени прозорци, но намазани с проводящ материал – например калаен оксид. По този начин, ако например слънцето ви блести в очите, докато карате автомобила си, може да оцветите предното си стъкло до степен, която ви харесва, като подадете малко напрежение от акумулатора. Подобни разработки има и „Дженеръл мотърс“, само че изключително скъпи. В момента цената на „ученото“ стъкло е 800 долара за кв. м, а целта на нашите учени е да се намери и начин за поевтиняването на откритието, така че то да се пусне в масово производство. Включително и да бъде използвано като прозорци за нискоенергийни слънчеви сгради.

Институтът по металознание пък се отчете с наблюдение свойствата на метала, от който са направени корпусите на реакторите на 5 и 6 блок в АЕЦ „Козлодуй“. Целта на проучването е да се види с каква степен старее металът

и колко е срокът на експлоатация на реакторите. Изследванията показали, че той може да бъде удължен.

Магнитно-оптичен капан пък е постижението на института по физика на твърдото тяло с шеф проф. Кирил Благоев. Неговото приложение е по-скоро в областта на фундаменталната наука, но би могъл да се използва практически и при направата на атомни часовници и бъдещото създаване на квантови компютри. Идеята е, че атомите на рубидия се охлаждат до абсолютната нула, което позволява да се използват за далеч по-прецизни дейности. На 4 октомври българските учени са успели да охладят облак атоми до -273 градуса по Целзий, т. е. абсолютна нула, като по това постижение сме първи на Балканите.

Стела Стоянова, в. „Стандарт“