Надежда за сираците в “Надежда”

31 декември, 2010 10:26 | Активност | Няма коментари

- Слуша ли тази година?
- Оф-ф-ф – тежко въздъхва Владо от дома за сираци „Асен Златаров“ в столичния квартал „Надежда“. Той е на девет години и изглежда не мисли, че е слушал, но се надява все пак Дядо Коледа да му донесе подарък. Гледа с надежда в торбата на колегата от международния отдел Владо Пунчев, който се е преоблякъл като Добрия старец и се е приготвил да раздава даровете от „Кока-Кола“, както и книжките на „Стандарт“ – „Рибен буквар“ и „История славянобългарская“. Заедно с него пристъпва и Черноризецът на „Стандарт“ Руслан Йорданов, преоблечен като елф. „Гадно джудже, ще те набия!“, приближава се до него деветгодишният Калоян. Към него бързо се присъединяват още хлапета – „Ще те набия!“. Перчат се като малки петлета и изглежда наистина са готови да нападат. Игрите им също са агресивни – бутат се, блъскат се, дърпат се – така се радват, така се и защитават. Но се кротват при първата добра дума, ако усетят, че е искрена. “Откога джуджетата носят очила, питат хлапетата”.
Чувала с празнични изненади развързват и фолк звездите Джордан, Румина и Виктория. Те носят на децата дивиди плейър и им разписват последните си албуми.

„Всички идват тук по празниците, а веднага щом излязат навън, си казват „добре че се махнахме от гадните сираци“ и никога не се връщат“, коментира Петър, който танцува брейк почти като професионалист. Явно огорчението и липсата на внимание и любов са поставили всяко от тези хлапета на нокти. Готови са да се защитават от всеки и от всичко, даже по празниците. Разбира се, умеят и да се веселят, било с танци или със стихове.

С пълен глас малчуганите рецитират „Зимният пейзаж“ на Валери Петров. Те сами са организирали новогодишното си тържество, сами са направили тортата, сами са избрали програмата и са написали грамотите. С ентусиазъм раздават годишните си награди.

Домът вече има Мис и Мистър „Асен Златаров“, Възпитатели на годината, Писък на годината и най-страшното – Беглец на годината. „Бягам, като ме ядосат, като се опитат да ме контролират“, каза победителката Соня+. Тя изчезва редовно.

Рекордът й е месец и половина навън, с приятеля й, в неговата квартира в Студентски град. Това си е истинско постижение, не всеки може да го направи.

Мини мис е Ирен. Тя е толкова срамежлива, че дори не излиза да си вземе наградата. Но мечтае да танцува, не като балерина от „Лебедово езеро“, а като по-големите момичета в дома, които гледа с възхищение. „Нали ще ме питаш какви са ми мечтите“, втрещява ни тя с въпрос. „Тука често идват какички и ни питат какви искаме да станем.“ Ирен скоро ще има рожден ден. През януари. Чака подарък. Не знае какъв, може би играчка, без значение каква. Все пак става на десет, а и на миналия си рожден ден не е получила нищо. Така че има за какво да се надява.

Потънал в суматохата около подаръците, човек се замисля колко малко им трябва на тези деца за да започнат да се отнасят мило един с друг, да не нагрубяват, да казват „Моля!“ и „Благодаря!“. Трябва им малко внимание, малко любов, малко разбиране, добра дума, един шоколад и чифт чорапи. Срещу това на изпроводяк получаваш прегръдка и искреното „Нали ще дойдеш пак!“.

Юлияна Узаничева, Елица Иванова, в. „Стандарт“

*Имената на децата са сменени