27 януари, 2011 10:00 | 
„Ние, асистентите, вършим цялата работа на професорите”. Това заяви специално за Академика БГ асистент от Университета по архитектура, строителство и геодезия. Той е категоричен, че научният му ръководител издевателства над него и го кара да върши работа, която въобще не влиза в задълженията му.
Носене на кафета, правене на досадни списъци, нанасяне на оценки и цялата „черна” работа падала върху плещите на неопитния асистент. Освен това когато научният му ръководител закъснява, асистентът поемал часовете му. В доста от случаите професорът дори не идвал на лекции и упражнения и всъщност асистентът изземал голяма част от неговите функции.
Публична тайна е, че всъщност асистентите или докторантите в което и да е висше учебно заведение за студента биват олицетворени като помощникът на някой доцент или професор. В Софийския университет „Св. Климент Охридски” например студенти алармират, че голяма част от преподавателите, които имат свой асистент или докторант, често си позволяват да отсъстват и оставят протичането на лекциите да бъде ръководено от неопитния кадър. Присъствията им няма как да бъдат регулирани на практика.
Асистентът всъщност е преподавател в университета. Той наистина има свой ръководител, но има и свои задължения, различни от тези на „началника”. Асистентът в повечето случаи провежда упражненията по предмета, чиито лекции чете професорът например.
Кандидатите за асистенти подават молба до съответния университет, обявил конкурса и след изтичане на срока на конкурса се явяват на изпит по специалността. Изпитът е писмен и се провежда от комисия от хабилитирани учени в научната област на конкурса, въз основа на конспект, предоставен на всеки кандидат предварително. След провеждане на писмения изпит комисията допуска до устен изпит само кандидатите получили оценки по-високи от много добър (4,50). Устният изпит дава възможност на комисията да класира окончателно кандидатите по успех.
В България са възприети 3 звания за асистент – „Асистент”, „Старши асистент” и „Главен асистент”. Асистентите от „най-нисшия клас” всъщност разказват, че те биват и най-експлоатирани. В съответствие със закона за научните степени и звания, повишаването на асистента в звание „Старши асистент” и след това в „Главен асистент”, т.е. до хабилитацията му като доцент, става от академичното звено, което го е избрало. Което дава известна сила на „ръководителя”.
Докторант от Университета за национално и световно стопанство пък разказа, че не е съгласен с голяма част от методиката на преподаване на своя научен ръководител, но забележките на младия учен почти никога не се взимат предвид.
Докторантурата всъщност е период и процес на обучение на кадри, завършили висше образование със степента магистър. Обучаващите се наричат докторанти, а крайната цел на обучението е присъждането на образователната и научната степен доктор. Обучението на докторанти става по научни специалности. Правото да обучават докторанти получават научните институти и университетите, които са акредитирани за съответните научни специалности.
Научните организации и университетите получават разрешение за обявяване на места за докторанти от Министерството на образованието, младежта и науката. Мотивите за искане на места за обучение на докторанти най-често са два: необходимост от задълбочено изследване върху актуален в съответната научна специалност проблем и необходимост от подготвяне на кадри за изследователи. Срокът за провеждане на докторантурата е 3 или 4 години, тя може да бъде редовна или задочна. Обучението на докторанта става под ръководството на един или повече научни ръководители. Точно тук отново се появява проблемът с носенето на кафета и вършене работата на научния ръководител. През периода на докторантурата докторантът извършва задълбочено изследване върху научен проблем, като методиката на изследването се обсъжда и приема в научното звено. Освен изследователска работа през периода на докторантурата се провежда и образователна дейност, която се регламентира в индивидуалния план на докторанта.
Студенти от различни университети разказват, че харесват докторантите, които ги обучават. В повечето случаи те са млади, амбициозни, близки по години на самите учащи и това ги кара да ги чувстват като връстници. Друга публична тайна е, че докторантите не изискват присъствия, пишат високи оценки и дават лесни задачи. Авторитетът обаче им е в пъти по-нисък от този на другите преподаватели, смятат студентите.
Десислава Недялкова
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.
Eida коментира на 24 януари, 2011 г., 17:35 ч.
добре че някой най-накрая го написа черно на бяло
соня коментира на 24 януари, 2011 г., 20:08 ч.
истина е!
Весела коментира на 27 януари, 2011 г., 11:04 ч.
Истина е и е безобразно. Такъв е и подборът за докторанти и асистенти. Влизането и излизането трябва да се контролират от независими органи! Вмести да се избират най-умните и кадърните, в тези структури влизат подчиняващите се на висшестоящите, подмазващите се и по-подходящи за експлоатация. Оплакалият се е ‘статистическа грешка’ на избора за вход – не са случили горките професори.
Университетите в България след 20 години… Скръб!
Петър коментира на 27 януари, 2011 г., 14:49 ч.
Да им вършим работата дават, но да се зачислим за докторантура не дават!
Мария К коментира на 14 ноември, 2014 г., 15:18 ч.
Докторант и асистент съм в БАН „Биоразнообразие и водни екосистеми“.Имам проблем индентичен с вашият, истина е, че ръководителите експлатират труда ми по-същия начин, съботират моето дипломиране и за огромно съжаление нямам друг избор, и изпълнявам всичко с усмивка защото съм все още в техните ръце.Това са хора които никога няма да дадат шанс на младите учени защото се чувстват застрашени и желаят да векуват завинаги.Жалко, че тези хора са доценти, професори и т.н