Доц. Красимира Алексова: Младите хора хора все повече не умеят да превключат езиково

Не бих могла да кажа, че публичния език, който слушаме, ме дразни изцяло, заяви в предаването „Преди всички“ доц. Красимира Алексова, д. ф. н. и преподавател в катедрата по български език на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по повод заливащото ни най-вече политическо говорене. „Мога да намеря в него такива елементи, които не отговарят на моя езиков усет – в крайна сметка изграден като езиков усет на лингвист. Но естествено, че за обикновения човек, който не е подготвен да търси в него различни параметри, които не отговарят на съвременната книжовна норма, могат да бъдат открити много неща, които го дразнят. А в съвременното политическо говорене, особено в обещанията на нашите политици и в тяхното ежедневно обръщане към обикновените хора, има много неща, които биха могли да бъдат посочени като дразнещи езиковия усет на съвременния българин“, каза доц Алексова.

Според нея за хората начинът на говорене на политиците по някакъв начин задава нормите на езиковото поведение. „Общуването на политиците е тип официално общуване, което има своите параметри във връзка с темата, с комуникацията, с психологическия климат, със сцената на общуването и много от хората си казват: „Щом политиците могат да общуват и да се обръщат по този начин един към друг и към аудиторията, то следователно и ние по този начин може да общуваме“. Да, има съществени разлики в психологическите параметри на общуването на съвременните политици с един стремеж за подчертано показване на липса на голяма дистанция между управляващите и между тези, които са управлявани. Съвременните политици, особено от новото правителство, някои от тях имат точно тази стратегия да включват в речта си маркери на неофициалност, които до голяма степен са нарушение на кодифицираните книжовни норми, но пък се харесват, защото показват, че тези политици като че ли са едни от нас и по този начин постигат едни комуникативни стратегии, които в голяма степен съдържат един манипулативен елемент“, твърди тя. Смятам, че доста от съвременните политици се нуждаят от сериозна работа с хора, които разбират от теория на комуникацията, добави филологът. „Нека да не забравяме, че има множество политици, които в своя живот са отделяли всеки ден по един час, за да работят с лингвисти, специалисти по теория на комуникацията, за да могат да отговорят на очакванията на масовата аудитория за това как те изпълняват социалната си роля“, добави тя.

Във всяка професионална общност се установява един психологически климат, който допуска или не допуска употребата и на вулгаризми, и на цинизми, посочи доц. Алексова във връзка с оповестените разговори на лекарите от болницата в Горна Оряховица и разследвани магистрати. „Нашата социолингвистика и социална психология на езика отдавна се интересуват от това как общуват помежду си затворени микрообщности, върху които масовият слушател няма достъп“, обясни филологът. Тя се съгласи, че когато подобно нещо стане обществено достояние, обикновено нещата са шокиращи. „Смятайки, че изпълняват своите професионални задължения, ние отчитаме, че един от най-важните фактори, който регулира тяхното езиково поведение, е официалността, уважителността, сериозното отношение към това, което изпълняват. Затова ние оценяваме крайно негативно фамилиарното, циничното поведение езиково, което се формира в такива микрообщности. Т. е. социалната роля, която те изпълняват, по никакъв начин не отговаря на такъв тип езиково поведение“, обоснова се доц. Алексова.

Има едно оварваряване на езика ни, така че когато човек се намира в официална ситуация и не успее да превключи езиковия код и да отчете изискванията на ситуацията, в неговата реч се появяват маркери, които силно не отговарят на изискванията, каза още тя. Според нея наблюденията върху начина, по който комуникираме в интернет-пространството, показват, че то се отразява на начина ни на говорене. „Съвременните млади хора все повече и повече губят своите усещания за диференциране на различните социални ситуации и начина, по който се говори в тях. Начинът, по който общуват непосредствено в интернет, с тези особености на един език, който е писмен в крайна сметка, … един начин на общуване, който е между писмения и между устния, между официалното и неофициалното, един начин на общуване, който няма своите ясни параметри, които ние познавахме от преди – това е официално, онова е неофициално, това е писмено, онова е устно – една много интересна хибридна форма, която се отразява и в ежедневните контакти на хората. Защото смятам, че съвременните млади хора все повече и повече не умеят и не знаят как да превключват езиково от една ситуация в друга. Това го виждаме и по нашите студенти в последните 2 години. Те не могат да превключат от неофициално към официално общуване просто защото не знаят друг езиков код, различен от този, който са усвоили“, заключи тя.

Интрвю на Силвия Великова, БНР