5 януари, 2011 18:53 | 
Крайно време е да имаме ясна и точна стратегия за развитие на образованието. Да не се налага на всеки две или три години да се променят нещата. Не сме голяма държава и не е никак трудно да знаем какво ще се случва поне в следващите 5 – 10 години, какви ще бъдат националните приоритети в областта на науката и образованието. Тази стратегия трябва да ни изравни с останалите европейски държави. Това е мнението на ректора на Югозападния университет „Неофит Рилски” – проф. Иван Мирчев.
Рейтинговите системи, чиято цел е качественото образование, са реална стъпка към една такава стратегия. Проблемът обаче е пряко свързан с липсата на истински действащ пазар на специалисти с висше образование у нас. Страните, които успешно прилагат рейтинги, имат такъв пазар. У нас броят на свободните места за работа за хора с висше образование надхвърля броя на кандидат-студентите. Не е нормално в седеммилионна България да има 59 висши училища и толкова много бакалавърски, магистърски и докторски специалности, завършва нашият събеседник.
–Твърде оптимистична е картината в ръководения от Вас университет. Как постигате това?
– От финансова гледна точка картината в Югозападния университет е добра. Причините са няколко. Още през 2008 г., когато се заговори за криза, приехме антикризисни мерки, които изпълняваме и продължаваме да изпълняваме. Най-важното и основното е да потърсим вътрешни резерви. При 12 милиона бюджет ние се ориентирахме и успяхме да намерим повече източници на собствени приходи. Затова днес не разчитаме само на държавната субсидия.
Въпреки кризата, през последните 3 години в ЮЗУ „Неофит Рилски” редовно се изплаща 13-а брутна заплата. Три години поред нашите преподаватели и служители получават по 800 лв. за облекло и за режийни. Брутните годишни заплатите в ЮЗУ са най-високи в страната, изключвам 2-3 частни училища. Ремонтирахме студентските общежития. Изградихме многофункционална закрита спортна зала. Реновирахме университетския център Бачиново. Увеличихме с 11% парите за студентски стипендии. Поддържаме два студентски отбора – по хандбал и таекуондо, които участват в републиканските първенства.
– Не страда ли качеството на обучение от предприетите антикризисни мерки?
– Нашите антикризисни мерки са такива, че носят полза, свързана именно с качеството на обучение. Ще дам няколко конкретни примера. Намалихме от 3000 на 2400 часа аудиторната заетост. Всяка бакалавърска програма сумарно за 4 години трябва да се вмести между 2200 и 3000 часа.
Крайно време е в България да се сетим, че сме в ХХІ век, а не в предходните столетия, когато преподавателите са заставали пред черната дъска с белия тебешир (или както сега е модерно – пред бялата дъска с черните маркери) и започвали да разказват какво са написали в книгите си. В същите тези книги, които продават на студентите и ги задължават да си ги купуват.
С намаляването на часовете от 3000 на 2400 аудиторна заетост постигнахме седмична аудиторна заетост на студентите в рамките на 20 часа или не повече от 6 часа на ден. Минимум 60-65% от крайната оценка на студента по дадена дисциплина се формира през семестъра от самостоятелната му работа, от работата в интернет и в библиотеките. Опитваме се – и това е едно добро начало – класическото преподаване да отпадне като форма на обучение. Студентът трябва да се научи да анализира, да прогнозира, да решава конкретни казуси, да се занимава с научноизследователска работа.
Сменихме рефлекса на преподавателите, които вече разработват проекти. И още една кризисна мярка, която може да прозвучи лошо – забранихме всякакви командировки от бюджета. Разрешени са единствено командировки за научни прояви по проекти. И какво се оказа накрая? Оказа се, че парите за командировки през последната година, година и половина надхвърлят до два и половина пъти средствата, които сме харчили от бюджета си за пътувания в командировки до всички околни градчета и балкански държави – само да правим срещи, които не са обвързани с проектна или изследователска дейност…
– Дава ли добри резултати обучението по професионални направления?
– Въведеният прием на студенти за обучение по професионални направления се оказа ефективен. Първо, икономисваме средства. Нищо лошо не се случва, ако един преподавател вместо пред 20 души, по време на лекции говори пред 80. Качеството на обучение не пада. Младият човек има време да се ориентира. След втората година, т.е. от пети до осми семестър едни стават, например, финансисти, други счетоводители, трети банкери. Ето още един пример за антикризисна мярка, която всъщност води до позитиви. При това, младият човек получава възможност през първите две години да обмисли добре какво всъщност иска да учи.
– Адекватни ли са специалностите в ЮЗУ на бързо изменящия се пазар на труда?
–Мисля, че има сериозно разминаване между онова, което е необходимо на бизнеса, и онова, което се подготвя във висшите училища. Примерите са много. И сега още много млади хора, завършващи „Финанси” или „Банково дело” – без значение в кой български университет – отиват в една банка и там задължително 6 или 12 месеца се дообразоват и дообучават. Това значи, че сериозно трябва да се помисли за резерви в областта на практическото обучение и професионалната реализация.
Затова създадохме Кариерен център за развитие. В него изграждаме база данни за това с какви специалисти разполагаме. В същото време бизнесът посочва от какви специалисти има нужда. Ето защо в рейтингите за най-търсените професионални направления, завършилите ЮЗУ „Неофит Рилски” се оказват измежду най-конкурентоспособните, с най-добрите възнаграждения, а университетът е в Топ 5 на тези класации.
– Вашата формула за добро финансиране на университетите?
– За всяка успешна политика трябват два компонента – приемственост и промени. Ако забравим единия, се превръщаме в … българи. Държавната субсидия да не се дава на брой студенти и да бъде някакъв екзистенц-минимум. И върху тази база да се надграждат бонуси – например за тези, които правят наука. Това ще успокои системата и ще се знае, че като се махнат недобрите студенти, няма да се разклати бюджетът на университета.
Татяна Дикова и Надя Кантарева,
в. „АзБуки“
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.
нормален коментира на 20 юни, 2012 г., 11:25 ч.
Всичко това е добре. Трябва и е необходимо да се правят промени. Университета е от голямо значение за региона и е необходим. Трябва да се правят непрекъснати и целенасочени усилия за подобряване на материално-техническата база. Това е гаранция за просперитет на институцията. А иначе- дай Боже и 14-та заплата!