Посланик Хьопфнер: Престоят на младите хора в чужбина е положителен

20 януари, 2011 03:16 | Гост | Няма коментари

Посланик Хьопфнер: Престоят на младите хора в чужбина е положителен

Матиас Мартин Хьопфнер е посланикът на Германия в България. Роден е през 1953 г. в Потсдам, юрист по образование. През 1987 година започва работа като висш дипломат. От 1988 до 1989 г. е експерт по външните отношения на ЕО в Министерството на външните работи, Германия, експерт по медиите и правните и консулските въпроси в Посолството в Джакарта (1992-1995), заместник-посланик в Посолството на Германия в Триполи (1995-1997), ръководител на работно звено „Controlling“ в Министерството на външните работи, началник на отдел „Връзка с парламента и кабинета“ в ръководния щаб в Министерство на външните работи (1998-2002), заместник-директор на дирекция „Икономика“ в Министерство на външните работи (2002-2006). От 2006 до 2009 г. е посланик в Отава. От 2009 г. насам е посланик на Република Германия в София.

– Ваше превъзходителство, какво може да ни кажете за образователната система в Германия, с какво се различава от тази в България?

– Аз лично смятам, че решаващо за добрия успех на учебния процес са добрите взаимоотношения между учители и ученици. Техническото оборудване и други неща са при това второстепенни. Преди всичко са нужни добре обучени, мотивирани учители – това важи еднакво за Германия и България.
Понеже в Германия основната юристдикцията в областта на културата е на отделните федерални провинции, то правомощия в училищното и висше образование имат провинциите, поради което училищата в Германия могат да бъдат доста различни. Основната схема за цялата Федерална република е следната: След четири до шест години основно образование следва обучение в общообразователно или реално училище или гимназия. Това, което при нас няма, са езиковите гимназии, такива, каквито има в България. Това е голямо предимство, което се предлага на българските ученици в тези училища. И международни фирми печелят от тази система, понеже могат да разчитат в България на езиково подготвени сътрудници.
След училищното образование в Германия съществува широка палитра от университети, специализирани вузове и професионално обучение с обширна връзка с практиката, това означава много практическо обучение, обвързано с теория. Германското дружество за техническо сътрудничество (GTZ) развива успешна дейност и в България в тази област. Съвместно с български партньори GTZ успя да създаде пет центъра за професионално обучение за възрастни, където се придобиват ключови квалификации като компютърни умения или чужди езици. Те се разрастнаха като успешни центрове-модели, които подсигуряват не само висококачествени образователни услуги, но се и използват от Министерството по труда и социалната политика като важен инструмент за провеждането на активната политика за трудовия пазар.

– Как един родител решава дали да прати детето си в държавно, или частно училище?

– Частните учлища имат в германското образователно дело по-малко значение в сравнение с други страни. Около 8 % от всички ученици в Германия посещават частно училище. Това преди всичко показва растящия интерес на много родители към свободното обучение. Но какво решение в крайна сметка взимат родителите зависи вероятно от много фактори. Например от качетвото на държавните училища, което в повечето случаи е доста добро, от предлаганите частни училища и техните програми и, разбира се, зависи от личните качества на детето.

– Какво можете да ни кажете за обмена на студенти между Германия и България?

– В България има 23 училища, в които може да се получи германско зрелостно свидетелство (DSD). В тези училища често има програми на разменни начала с германски училища-партньори. В областта на висшето образование има разменни програми чрез програма „Еразъм“ на Европейския съюз или чрез Германската служба за академичен обмен (DAAD). Програмата на DAAD е доста широкоспектърна – от летни училища и летни академии през следване в чужбина във всички специалности и изследователски престой до лекторски програми. Интересна е и програмата на Европейския съюз в областта на професионалното обучение и квалификация „Леонардо Да Винчи“. Студенти могат да кандидатстват в университети, предлагащи тази програма, за стаж в Германия и стипендия, която финансово да ги подпомага през това време. Освен това има много фондации, които предлагат програми. Заслужава си да се упомене например фондацията „Роберт Бош“. Фондациите предлагат най-разнообразни програми, между тях и за областите наука и изследвания, образование и общество и разбирателство между народите. Програмите са за ученици, студенти, висшисти, академици и автори и често са придружени от предоставянето на стипендия. Млади германци идват в България в рамките на доброволната програма на Минситерството на външните работи „култура по света“. В българските училища те подпомагат учителите да преподават немски език и култура.

– Кои са водещите университети в Германия, които студентите предпочитат?

– През юни 2005 г. бе създадена от министър-председателите на отделните провинции и тогавашния Федерален канцлер така наречената „Инициатива за превъзходство“. Нейна цел е стимулирането на превръщането на Германия в качествен център за образование и наука и изследвания на най-високо ниво. Така ще се подсили науката в Германия, ще се подобри нейната международна конкурентноспособност и създаването на изтъкнати институции в областта на университетите и изследванията. Генерално обаче в Германия дипломите на всички университети са равнопоставени. Отделни университети обаче предлагат частично различни акценти. Важно е също какво предлагат университетите извън специалността: Какви са възможностите за един семестър обучение извън страната, за провеждане на стаж, за доброволна дейност? Много често при търсенето на работа има по-голямо значение така наречената ключова квалификация, а не толкова чисто специализираните познания. А те най-добре се получават при извънуниверситетска работа.

– Съществуват ли институции в Германия, които отпускат стипенции за чуждестранни студенти?

– И тук това е преди всичко Германската служба за академичен обмен, но и политически и църковни фондации стимулират германските, но и чуждестранните студенти. Освен това има многобройни други програми, от които могат да се възползват българските студенти. Те са изброени в базата данни за стипендиите на интернет-страницата на DAAD. Бих искал да представя набързо още една програма по-обстойно: Международната парламентарна стипендия (IPS). Тя е предназначена за млади хора под 30-годишна възраст и предлага възможността да се прекарат пет месеца в столицата на Германия. Чрез стаж при депутат от Германския Бундестаг стипендиантите имат възможността да получат представа за работата на депутата и освен това на разнообразни мероприятия и семинари да опознаят местния академичен живот. В началото на ноември тук бе делегация от Германия под ръководството на депутата от Германския Бундестаг Бартоломеус Калб и подбра новите стипендианти. Сега отново ориентировъчно до м. май 2011 г. може заинтересованите да кандидатстват за 2012 година.

– Как може един млад човек да участва в стажантска програма в Германия?

– Всяка стипендиантска порграма има индивидуални изисквания към своите кандидати. Често редом с добрите оценки се изисква обществен ангажимент. Но се иска и лична мотивация и пригодност. Например за  Международната парламентарна стипендия кандидатите трябва вече да са завършили следването си. Като прфесионална реализация те би трябвало да се стремят към дейност в обществения сектор (медии, партии, организации, държавна служба и др.).

– Съюзът на Академиите сътрудничи ли си с Българската академия на науките?

– В Германия няма централна Академия на науките, както това е в България и много други страни, предимно от Централна и Източна Европа. В Германия им обединение на отделните Академии във федералните провинции, което действа като надсъюзна организация с наименованието “Съюз на Академиите”. Отделите Академии на науките на федералните провинции поддъжат тясно сътрудничество с повече от 1.600 учени от целия свят, също и с Българската академия на науките. Преди всичко обаче фондацията “Александер фон Хумболдт”, дружеството “Макс Планк” или дружеството “Фраунхофер” са примери за научни институции, които работят далеч извън границите на страната. Институтите “Макс Планк” се смятат за международни „Centres of Excelence“ при основоположните изследвания, които под най-разнообразни форми кооперират със своите партньори в страната и извън нея. Фондацията “Александер фон Хумболдт” предлага чрез своите стипендии и награди за изследователска дейност на международни учени възможността да реализират в Германия избран от тях изследователски проект. В България, например, фондацията “Александер фон Хумболдт” участва през ноември т.г. във финансирането на “3-ия международен симпозиум за органична химия” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Интересен за България е и Центъра за Централна и Източна Европа на дружеството “Фраунхофер”, който подпомага малките и средни предприятия при разработването на технологични иновации. Например, през май 2008 г. се поведе първата Германо-българска конференция “Изследвания за устойчивостта” в София.

– Много български студенти напускат страната и предпочитат да живеят в чужбина. Има ли подобен проблем в Германия?

– И в Германия съществува феноменът, че млади квалифицирани хора отиват в чужбина, за да работят там – макар броят им да не такъв, както, например, в България. Престоят в чужбина може да бъде и напълно положителен за обществото, понеже хората при завръщането си интегрират нови идеи в пазара на труда и в обществото. Същевременно те действат по време на престоя си в чужбина и като “посланици на страната си”. Фактът, че всеки човек свободно може да избира мястото, където иска да живее и работи, е съществена част от нашата демокрация. Но тази свобода трябва да е и мотиваиция за правителството на всяка страна така да оформя икономическите и политически рамкови условия и социалната система, че те да са привлекателни за техните жители.

Въпростите зададе Десислава Пътева
Снимка: Николай Николов

Подкрепете ни

Теми:
Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата