Студенти ядат пържоли за 1,50 лв.

Студентите в София, които живеят в Студентски град, редовно хапват за обяд супа, придружена от пилешка пържола с картофи и крем карамел. И въпреки че ако финансовата криза за студентския джоб е в пъти по-голяма от средностатистическата такава, хубавият обяд съвсем не е измислен. Отгоре на всичкото струва 1.50.

Десетки митове и легенди се носят за студентските столове за хранене. В повечето случаи ги говорят хора, които само са чували за това що е студентски стол. За тези, които не знаят, записване в столовете няма, система с купони също. И ако покривките по масите се случва да бъдат от соцвреме, то тогава трябва да признаем, че посещаемостта на столовете за хранене е също толкова голяма, колкото е била преди 20 години.

Колкото и архаично да звучи, студентските столове се радват на огромен интерес. Най-различни студенти ежедневно се хранят там. Менюто в повечето случаи е разнообразно. Освен месни ястия има и вегетариански такива. Всеки ден се предлага супа, 5-6 вида основни ястия и до 3 вида десерт, разказва готвачка в стола на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. „Първо свършват пържолите и кюфтетата. Риба също често правим – и тя се радва на голям интерес”, каза тя. „Готвим най-различни неща – картофи, ориз, леща, боб, наденици, карначета, шницели, мусака, винен кебап, огретен. Студентите са повече от доволни, често си взимат по няколко порции”. Оказва се, че всички тези рецепти са прилежно вписани в рецептурника на всеки отделен стол. Който рецептурник пък от своя страна бива одобрен от Министерството на здравеопазването и чак тогава бива пускан в експлоатация. „ Разберете, къде на друго място за 4.50 лева студентите могат да се нахранят 3 пъти?”, завършва готвачката с 30-годишен стаж.

Едно от основните предимства на студентския стол е цената. Тя, разбира се, се определя от субсидията, която Министерството на образованието, младежта и науката отпуска за храноден на един студент, който е държавна поръчка. Студентът само доплаща остатъка от сумата. От години обаче този остатък варира между 1.50 – 2 лева, в зависимост от висшето учебно заведение. Освен това, ако студентът е попаднал на стол и добри готвачи, храната е й вкусна. Все пак готвената храна е в пъти предпочитана пред дюнери, пици и бургери, с които Студентски град е залят. Пък и цената им е доста по-висока от менюто в стола. Между 2.50 – 3 лева варират бургерите, пиците държат цена от 2 лева, а дюнерите достигат 4 лева.

По закон всеки, който желае да се храни в студентски стол, трябва да представи своята студентска карта и чак тогава да си закупи храна. Продавачите признават обаче, че невинаги изискват такава, по простата причина, че клиентите им в повечето случаи пазаруват всеки ден при тях. Външни лица също могат да ползват столовете, но само като заплатят реалната цена на продуктите. Злоупотреби няма, категорични са от управлението на студентските столове. Най-често срещаните ползватели на студентските столове, които реално не са студенти, са строителите на близките обекти и хигиенистите на общежитията.

Разбира се, недостатъци в столовото хранене има. Съмнителната хигиена на някои от столовете е най-големият. Поради напливът на студенти и до голяма степен от тяхната немарливост персоналът често не успява да смогне и да почисти след всички, които са консумирали. До голяма степен това се дължи и на манталитета на студента, тъй като такава „картинка” често се забелязва и на други обществени места, не само столовете. Точно по тази причина много учащи предпочитат да си носят храната вкъщи, където се предполага, че хигиената е по-завишена. Академика БГ научи, че много от столовете за хранене вече предлагат и кутии за храна за еднократно ползване на символичната цена от 20 стотинки.

Разбира се, ако сте начинаещ ползвател на стол трябва да се запознаете с някои основни правила. Първо – никога не отивайте за обяд или вечеря в последния момент. Тогава рискувате да попаднете само на храна, която е останала, в повечето случаи нежелана и студена. Ако обичате пък сладки неща – не взимайте за десерт нишестен крем или торта. Захарта им често е в толкова минимални количества, че буквално липсва. Най-благодатни за десерта са плодовете – ябълки, мандарини и портокали се раздават в доволни количества. Обикновените вафли често са със съмнителни марки. Има обаче и столове като този на Националната спортна академия, в който студените често получават благинки от скъпи марки.

Бездомните кучета, които обикалят пред входа на стола, е един друг неприятен момент, с който студентите се сблъскват. Те често обират остатъците от храна,останали по външните маси. Други пък самите студенти ги хранят.

Десислава Недялкова