Децата ни са в първите редици на класацията по затлъстяване и куп болести в резултат на наднормено тегло в Европейския съюз. Това показват резултатите от национално проучване за храненето на учениците у нас, проведено в цялата страна в края на миналата година. Изследването е направено от Националния център по опазване на общественото здраве, Клиниката по ендокринология, диабет и генетика на Университетската педиатрична болница в столицата и катедра „Педиатрия“ на Медицинския университет.

Подобно мащабно изследване не е правено от 1998-а. Над 20% от малчуганите и тийнейджърите в България са с наднормено тегло. За сравнение – само преди десет години, когато беше правено изследване само сред първолаците, момчетата и момичетата с излишни килограми бяха 12 на сто. Заради излишните килограми децата ни са и едни от най-болните в Европа, показват данни от проучването. Затлъстяването е и една от причините все повече деца да развиват диабет тип 2.

Доскоро той беше характерен за хората над 40-годишна възраст, а днес от него страдат вече дори 6-7-годишни хлапета, съобщи доц. д-р Мая Константинова от Специализираната болница за активно лечение на детски болести – София. В същността си наднорменото тегло е сериозно заболяване, което трябва да се лекува бързо и адекватно, за да не прерасне в тежки хронични увреждания, подчерта лекарката и обясни, че дори когато то е генетично заложено у децата и младежите, подлежи на лечение. Наблюденията на специалистите показват още, че все повече българчета развиват хипертония в детска възраст също заради натрупани килограми в резултат на нерационално хранене.

Колбасите, пастите, тортите, пържените кюфтета, надениците, киселото зеле, както и всички пушени, осолени и консервирани храни ще бъдат забранени в детските ясли и градини. От менюто на най-малките ще бъдат изхвърлени и кренвиршите.

Това предвижда проект на Наредба за храненето в детските ясли и градини, която се подготвя в момента, обясни пред „Монитор” шефката на Националния център по опазване на общественото здраве проф. Стефка Петрова.

Месото в гювечите и каймата за скара, с които ще хранят занапред децата, трябва да са от истинско от месо. Веднъж седмично в менюто на малчуганите пък трябва задължително да присъстват рибата и пилешкото, но в никакъв случай те да не бъдат пушени или консервирани.

Ще се наблегне на плодовете и зеленчуците в прясно състояние. Компотите, ошафите, киселите краставички и туршиите, независимо че са традиционни за българската кухня, няма да се дават на децата, увери Петрова. Баничките и кифлите, както и всички тестени изделия ще бъдат разрешени в детските градини и ясли, но ще им се дават най-много веднъж дневно под формата на сутрешна или следобедна закуска. Те трябва да са приготвени обаче със сирене и масло, а не с маргарин и извара.

По думите на проф. Петрова мекиците, пирожките и пържените филийки категорично ще бъдат изхвърлени от порциона на децата в градините и яслите заради мазнината. В менюто им ще се набляга на плодовете, пълнозърнестия хляб, а поне веднъж седмично ще им бъде давана риба.

През 2009 г. с наредба на Министерството на здравеопазването от училищните столове и бюфети бяха изключени нездравословните храни. Наредба за храненето на децата в яслите и градините обаче досега няма. Съществува само примерен рецептурник от 70-те години. На практика обаче лелките съставят менюто на децата по свое виждане, а не по специално разписани изисквания, обясниха от Националния център за опазване на общественото здраве.

Силвия Николова, в. „Монитор“