28 януари, 2011 22:36 | 
Ако десетки проучвания, изследвания и анализи върху грамотността на подрастващите в България се правят едва ли не всеки ден, и ако тези проучвания показват пълен крах за българската писменост и правоговор, то май е дошло време да бъде обърнато внимание на източника на голяма част от проблемите. Сякаш сме свикнали да чуваме оправдания от сорта „Така го пиша, защото еди-кой си така го пише”, или „Така го казвам, защото по телевизията така го казват”. Медиите и хората, които се показват по тях, едва ли съзнават огромната отговорност, която носят за същите тези деца, които в последствие сочат с пръст като неграмотни.
Редица високопоставени лица, представители на властта и всякакъв тип публични личности носят във всяка една секунда отговорност върху това, което казват, и начина, по който го правят. В същия момент стотици хора, служещи за пример и подражание на най-малките, натрапват съвсем спокойно своето невежество и незнание. В сферата на образованието например най-различни учители, директори и експерти правят своеобразен словесен каламбур с думата „училища”. Водени от този висш пример, или може би от чисто безхаберие, голяма част от електронните медии по абсолютно папагалския пример повтарят същата неграмотност. Казва се уч?лища, колеги, не училищ?. Ударението е на първото „и”. Колкото и високопарен и възвишен да ни се струва втория вариант, той просто е… неправилен. А прекомерната му употреба го прави абсолютно грозен. На свой ред децата съвсем спокойно започват да посещават училищ?, да завършват училищ?, да бягат от училищ?та и въобще да свикнат, че уч?лища вече няма, всичко е станало училищ?.
Разбира се, ако бяха само българските училищ?, граматиката ни щеше да процъфтява. Къде обаче отиват съдилищ?та? Какви биха били училищ?та без съдилищ?та? И въобще ако следваме тази съвсем неправилна логика на ударенията можем спокойно да напишем нова граматика на родния ни език. Там, където хиляди хора смятат, че се казва стрУктура, съвсем спокойно можем да пратим и родната ни кУлтура.
И ако в печатен вид правоговорът няма никакво значение, тогава идва по-страшният момент – така наречения правопис. Така наречен е, защото много хора само го наричат, а не го ползват. Всеки грамотен човек е свидетел на безумия, намерили място в книги, учебници и вестници. В интерет пък се бълват тонове „италянски”, „овеличени”, „осмихнати” и „финни” правописни гледки.
Това са може би една малка прашинка от всички потресаващи грешки в нашия език. Разбира се, безгрешни хора няма, но когато след една грешка следват още 10 такива – тогава грешката се превръща в традиция. Всеки един човек може да обърка ударение или да „изяде” буква на клавиатурата. Всеки един човек обаче е длъжен да се поправи. И нека бъде ясно, че този, който праща българските деца в училищ?та, няма моралното право да ги обявява за незнаещи. Тогава ще стане и ясно дали „Неграмотността уби човека” или „Неграмотността уби човекът”.
Десислава Недялкова
Снимка: авторът
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Предлага индивидуална подготовка по български език и литература за VII клас, матура и кандидатстване. 02/9831694, 0879/430533.
Изборът на професия е труден без консултация от специалист. Запишете се!
Обучение по английски език в Канада - най-добрите условия са тук!
Pufito 90 коментира на 29 януари, 2011 г., 01:29 ч.
Факт!!! Проблемът е, че и учителите говорят и пишат на „двама ученикА“… :/
Висоцки коментира на 29 януари, 2011 г., 01:35 ч.
А да не забравяме и чуждиците. „Любимите“ са ми „хепанинг“ и „римайндър“. А няма да забравя в литературните анализи на сестра ми беше употребен терминът „травевестирам“ относно самодивите от „Хаджи Димитър“. Доколкото си спомням беше в смисъл на трансформирам, но трансформиръм пак е чуждица, но травестирам…