Да бъдеш астроном

Петър Песев е роден през 1974 г. в Сопот. Завършил е сегашната Професионална гимназия „Ген. Владимир Заимов” в града. През 2002 г. завършва специалност „Астрономия” в СУ „Св. Климент Охридски” и записва докторантура. От 1997 до 2005 г. работи и в Обсерваторията на Софийския университет. През 2005 г. заминава за САЩ в Института на космическия телескоп „Хъбъл” в Балтимор. През 2008 г. се връща в България и защитава дисертационния си труд. След това започва работа в една от най-големите международни обсерватории в света – „Джемини” (Южната обсерватория в Чили). Там заема позиция, подобна на асистентите у нас. Свикнал е да съчетава три различни дейности през дните и нощите си в обсерваторията. Освен да извършва научни наблюдения, той се занимава и с техническа поддръжка, и с координация на наблюденията на други астрономи.

Трите дейности, които Петър редува в работата си. Когато е ред на поддръжката, той трябва да осигурява консултации относно инструмента, за който отговаря. Това важи за останалите му млади колеги. Всеки от тях отговаря за определен инструмент от многобройното оборудване на високотехнологичния институт. Петър Песев „се грижи” за един от новите инструменти, който още не е монтиран на телескопа. Затова най-често е необходим на колегите си през деня. Но на мнозина се налага да превръщат нощите в дни.

Другото дежурство, което дава, е като координатор, отговарящ за подготовката на предстоящите наблюдения. Анализира очакваните климатични условия – облачност, качество на изображението, водна пара. Изготвя от 12 до 20 варианта, които подпомагат наблюденията на дежурните астрономи през нощта. От всички задачи, обаче, Петър най-много обича наблюденията. Казва, че те са най-различни и това го кара непрекъснато да се развива и да научава нови неща.
Има дни, в които цялото време на младия астроном е посветено на подготовката за предстоящите нощни наблюдения. Но не се оплаква. Радва се на шанса си да получи знания в различни клонове на астрономия.

В момента Петър живее в Ла Серена. Около града има няколко големи обсерватории. Населението на близо 200 000-ния град е разнородно. Кварталът, в който живее, е със собствена охрана. В него се намират офисите на Обсерваторията. Самият телескоп е позициониран на около 50-60 км. От града, на склоновете на Андите. Когато отива на дежурство, Петър се качва от морското равнище директно на почти 3000 метра височина. Чилийците, казва Петър, са сравнително затворени хора и държат на личното си пространство. Също така са големи патриоти. Интересно е, че тяхната кухня е лишена от подправки. Ако човек отиде на чилийски ресторант, това означава да яде полуевропейски ястия, но без подправки. Той е единственият българин, който работи в четирите обсерватории.

Има приятелка от 8 години. Тя се занимава с предпечатна подготовка и дизайн.

Планове

В бъдеще Петър има договор с „Джемини” за още три години. След това ще си търси място като постдокторант. Ще мисли за по-постоянна позиция и в някой университет. Не изключва възможността да се върне и в България. Но не е убеден, че би могъл да намери професионално развитие у нас.

Научни интереси

Научните му пристрастия са куповете в Магелановите облаци. Това са две галактики-спътници на Млечния път или галактики-джуджета. Характерно е, че те се наблюдават от Южното полукълбо. В безлунна нощ изглеждат действително като облаци в небето. Звездните купове в тях са много интересни, защото са достатъчно близко за наблюдения. С космически телескоп и с нашите големи телескопи могат да бъдат изучавани в детайли, например, какви са особеностите на звездното население в тях. От друга страна, има възможност лесно да изследваме интегралните им характеристики, което позволява да подобрим моделите, които използваме в изследванията на отдалечени галактики и на техните звездни купове.
Като изключа Магелановите облаци, следващата най-близка галактика е Андромеда. Тя също има голяма система от звездни купове. В нея вече определено можем да разчитаме единствено на интегралните спектри или фотометрия. Преди няколко години, като част от по-мащабен проект на космическия телескоп „Хъбъл”, беше направена една такава диаграма цвят/величина на куп в Андромеда, която е съпоставима с тези, които имаме в нашата галактика или в Магелановите облаци. Но това стана възможно със 126 орбити на „Хъбъл”, което са 126 часа непрекъснати наблюдения. Докато за куповете в двете галактики-спътници на нашата е достатъчна една орбита, което е около час-час и половина наблюдения, пояснява младият учен.

Мечта

Мечтата му като учен е българските астрономи да се върнат в България. Защото в света има много утвърдени наши имена – в Чили, в САЩ, в цяла Европа, хора с голям опит. Те за броени години биха наредили България в челото на астрономическите сили.

Освен да се подобри финансирането, според Петър Песев трябва да се мисли за присъединяване към една утвърдена международна астрономическа обсерватория. Вариантите са много, един от тях е ESO – Европейската южна обсерватория. Така ще получим достъп до модерни астрономически телескопи и апарати. Смята, че е важно България да членува в трите стълба на науката в Европа. Първият е CERN, в който ние вече членуваме, вторият – ESO, и Европейската космическа агенция, която се занимава с изследвания на Космоса и с космическа техника. Въпреки че вноските, които се искат, са наистина големи, това дава много възможности. Когато една държава членува в такива организации, и фирми от тази държава могат да кандидатстват за поръчки за изработване на оборудване, например. В края на миналата година към ESO се присъедини и Бразилия. В момента тя не плаща пълен членски внос. Започна при преференциални условия и в следващите 10 години сумата ще се увеличава, докато не достигне реалната стойност. Т. е. възможно е да се преговаря за по-благоприятни условия на членство. Но може би е по-изгодно преди това България да закупи време на някой от големите телескопи. По този начин учените ни ще могат да натрупат опит как се работи по световен образец, как се пишат заявки за наблюдателно време, как се разпределя времето. Да придобият дори чисто технически способности за работа към подобни структури. След това вече може да се мисли за членство. Защото в ESO конкуренцията е голяма и ако астрономите не са достатъчно подготвени, може да получат малко наблюдателно време, въпреки голямата вноска. В момента например Бразилия купува време на Джемини от Обединеното кралство и така астрономите й се подготвят за пълноправното си членство в международната организация.

в. „АзБуки“