Жертвите от Баташкото клане ще бъдат обявени за новомъченици навръх националния празник 3-и март по решение на Светия синод. Новината бе потвърдена пред вестник „Труд“ от ловчанския митрополит Гавриил.

Двама свещеници и осем монахини, както и за всички безименни мъже, жени и деца, изклани в  черквата, ще бъдат канонизирани от Българската православна църква. Церемонията ще се състои в храм-паметника „Св. Александър Невски“. Новите български светци са загинали мъченически за православната вяра при погрома на Априлското въстание.

След канонизацията всички вярващи ще могат да ги почитат по канона на определения в тяхна памет ден – 17 май.

Комисията по канонизацията е съставена от владици и богослови. Тя ще се занимава със съставянето на жития и служби за баташките мъченици, но с това не се изчерпва работата й. Комисията по правило оценява доказателствата за святост и праведност в живота и делата на съответния член на църквата, за извършени от него чудеса, за усилена работа в полза на вярата, за мъченическа смърт в нейно име, за нетление на мощите. Тоест, преценяма всичко, заради което някой може да бъде обявен за светец.

Конкретно за баташките мъченици от комисията уточняват, че не винаги е задължително да са налице сведения за свръхестествени чудеса, извършени приживе или след смъртта, а понякога обявяването става и без наличието на мощи.

Баташкото клане е едно от зверствата на турския башибозук при потушаването на Априлското въстание. То се е превърнало в символ на мъченичеството за православната вяра. Много снимки и картини пазят жив спомена за това безчинство и могат да бъдат намерени както в учебниците по история, така и в научни издания и туристически проспекти.

Клането според историците е дело на помаци от селата край Батак, които по онова време са били ръководени от  Ахмед ага Барутанлията. Според запазени данни същият получава отличия и повишение от султана след своето „геройство“.

Жертвите според различни източници са между 1750 и 5000 души. В цялата страна при потушаване на въстанието са избити между 25 000 и 40 000 мъже, жени и деца.,

Предстои ни първата канонизация в Българската православна църква от 1962 г., когато патриарх Кирил обявява Паисий Хилендарски за Божи угодник по случай 200 години от написването на „История славянобългарска“. Малко по-късно за светец е обявен и Софроний Врачански.

Този ритуал по канонизацията ще е пръв и за  патриарх Максим.

През 1996 г. така нареченият Алтернативен синод канонизира дякон Игнатий – Васил Левски, а през 2002 г. обяви за светци още около 120 свещеници, убити от комунистите след 9 септември 1944 г., както и убития през юли същата година свещеник Стефан Камберов. Официалната БПЦ не потвърди канонизацията. Синодът не приема и идеята за канонизация на пророчицата Ванга.

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Добави в Svejo