Ледовете се топят

Миналата седмица се завърна последната група от екипа на 19-ата полярна експедиция. Нашите учени посещават „ледения” континент всяка година през летния антарктически сезон, т.е. от ноември до март-април. Българската база е най-скромната там. Тя е създадена с доброволния труд на българските полярници. Българската държава започва да ги подпомага през 1998 г. През същата година България е призната за полярна държава и става постоянен консултативен член на Антарктическия договор.

В експедицията тази година участваха 17 българи и 5 чужденци.

19-ата експедиция е най-инфарктна от всички досега, така е според ръководителя на екипа проф. Христо Пимпирев. От 1993 г. всяка година те пътуват до Антарктида и по-специално до остров Ливингстън, където е българската база „Св. Климент Охридски”.
Като член на Антарктическия договор, България с още 27 държави управлява цял един континент наравно с всички „велики сили”. Но тази година финансирането е намалено наполовина, до 200 000 лева. Средствата пристигат в последния момент – само две седмици преди да замине първата група. Това е доста рисковано за безопасността на експедиция, която се провежда в екстремни условия – най-суровите на планетата. Несгодите продължават. Когато стигат до постройките, се оказва, че зимата е била изключително тежка и снежна. Сградите почти не се виждат, затрупани са с 10 метра сняг. Първите пристигнали 8 души близо половин месец разчистват къщите и възстановяват щетите. Единият генератор е изцяло повреден. С големи усилия нашите механици успяват да оправят най-стария. За тяхна радост той проработва. Наричат го „варшавеца”, защото е от времето на Варшавския договор. Когато през януари идва международният научен екип, вече всичко функционира нормално.

Тази година продължава работата по мултидисциплинарния международен проект за изследване на климатичните промени. Те най-осезателно се забелязват в Западна Антарктида, където е и българската територия. Рамо до рамо с българите в базата ни, изследвания провеждат и американски, португалски, испански, германски учени.

Напрегнатите ситуации не спират дотук. При пристигането на научната група всички се оказват блокирани в най-южния град на Аржентина – Рио Гайегос. Оттам трябва с автобус да се придвижат към полюса през Пунта Аренас, откъдето да хванат бразилски военен самолет. Заварват едноседмична стачка в Магелановата провинция на Чили и не могат да прекосят границата. За малко да изпуснат самолета си и така да пропадне целият научен проект, който е планиран повече от година. За щастие имат постоянна връзка с другата група, която се връща към България и по това време е в Пунта Арена. В последния момент разбират, че границата е вече отворена. Решават вместо да чакат нормалните автобуси, да наемат два джипа и с тях веднага да тръгнат. Успяват да хванат военния самолет и да продължат към Антарктида. Имахме голям късмет, казва проф. Пимпирев. Военните самолети се планират само за бразилската база на Антарктида и следващият такъв полет е чак след 20 дена. Успяхме да изпълним цялата си научна програма.

Най-интересните научни пътувания на континента са до съседните заливи. Те се извършват с новата специално оборудвана лодка, подарена на базата ни по линия на международния проект. Съоръжението струва колкото половината бюджет на експедицията. Другата гордост на антарктиците е монтираната през този сезон скъпа апаратура. Това са камери, които ежедневно, в реално време ще правят снимки и през зимата, когато там няма хора. Техниката разполага с автономно захранване чрез слънчеви панели и акумулатори. Тя е закупена по същия проект и не струва на държавата нито лев. Благодарение на европейско финансиране по проекти базата ни е търсена от много учени.

Изследванията, които се провеждат по време на експедициите, са от голяма важност. Тази година обаче освен научни резултати, пътуването се оказва направо спасително. Ако не бяхме успели да отидем, добавя Христо Пимпирев, България нямаше да има вече база на „ледения континент”. Догодина щяхме да намерим руини.

Поради затоплянето вали много сняг

Научните резултати още не са обобщени. Всички данни са снети и предстои да се обработят. Но и без тях може да се коментира затоплянето на климата, което е очевидно. Ледовете се топят. Обилният сняг, който посреща екипа, също е следствие от глобалното повишаване на температурите. Заради затоплянето става по-влажно и съответно валежите се увеличават. Когато през 1993 г. е открита базата, ледникът опира до една от постройките. Сега той се е отдръпнал на повече от 150 метра. Данни за топенето се получават и от сателитни снимки, цели шелфове и ледници се откъсват и разтапят в океана. Това са стотици кубични метра лед.

Затоплянето оказва влияние и върху уникалния животински и растителен свят на далечния континент. Например броят на някои пингвини, чийто начин на живот е свързан с леда, чувствително намалява. Докато други, които живеят предимно на откритите от лед пространства, стават все повече. Различен е вече и растителният свят. На Антарктида и специално около нашата база има само два вида цветни растения. Те заемат все по-големи площи през лятото и вече има цели полянки, появили са се и малки гъби.

в. „АзБуки“