Милена Дамянова: Образованието е консенсус

Милена Дамянова е заместник-министър на образованието.

– Защо просветното министерство оттегли законопроекта за училищното образование? След като месеци наред беше на сайта и търсеше обществена дискусия, излиза, че се отказваме от него.

– Публикуваният на сайта на министерството документ беше предложение за проектозакон, а не завършен проект. Идеята ни е проектозаконът да се изготви след обществена дискусия. Убедени бяхме, че предложението ще предизвика коментари, критики и нови идеи и затова дадохме достатъчно време за обсъждане.

Към момента са събрани над 3500 предложения от юристи, експерти, директори, учители и родители. Всички те са с ясни мотиви. Искам да акцентирам, че сме получили и идеи по проблеми, които не са включени в предложението за проектозакон, но засягат цялостната визия за него.

– Каква ще е съдбата на получените досега мнения?

– Отнасяме се изключително отговорно към всяко от направените предложения. Голямата част са разумни и основателни. Те ни провокираха да направим по-дълбок анализ на предучилищното и училищното образование, оттук и да определим мерките, които гарантират модернизацията и устойчивото му развитие. Целта ни не е да разработваме нормативна уредба заради самата уредба. Важно е разпоредбите да могат да се прилагат на практика и да дават най-добри възможности за децата и учениците.

Разбирането на екипа ни за изработване на действена и адекватна нормативна рамка е свързано с участието на учители, директори, социални партньори, представители на организации и сдружения, гилдии, родители. За нас те са задължителните партньори. Този подход гарантира широкото им участие и равнопоставеност – една позиция тежи колкото всяка останала.

Образованието е консенсусна тема. Политизирането е неуместно, защото това е дългосрочен стратегически сектор. Убедена съм, че именно зачитането на мнението на обществото е задължителното условие, за да имаме адекватни цели, принципи, подходи и действия.

– Стъпка напред или отказ от постигнатото до момента?

– Общото впечатление, което публикуваното през пролетта предложение за проектозакон оставя в участниците в обсъждането е, че не носи реформаторски дух. Не сменя образователната парадигма. А точно това е наложителното. Предложението внушава, че се засяга единствено организационната част на системата.

Именно затова още през лятото на миналата година създадохме работна група от експерти, която да обобщава и анализира предложенията, които получаваме. През октомври започнахме подготовката на концепция. В нея включваме нови моменти и съответстващи наложителни мерки. Те са в контекста на лошите резултати на българските ученици, получени при международното изследване за грамотността на учениците (PISA) за последните 10 години. В концепцията открояваме проблема с отпадащите ученици. Текстовете й предвиждат мерки, адекватни на препоръките на Световната банка за засилване на автономията на училищата, както и на целите на стратегия Европа 2020. Бъдещата нормативна материя не може да пренебрегне тези и други нови моменти. Още повече че Европа вече говори за целите си към 2030 г.

Държа да подчертая, че целите, принципите и подходите, заложени в концепцията за нов закон, са чужди на всякакви идеи за частично и фрагментарно подобряване на сегашната система. Концепцията е за модернизиране на българското училище през следващите 10-15 години. Така и законът ще бъде закон за едно друго по дух училище, което ще съхранява добрите български традиции.

Ние не правим просто закон, а преформулираме и осъвременяваме цялата нормативна уредба в областта на предучилищното и училищното образование. Тя трябва да замени два закона, Правилника за прилагане на закона за просветата, множество наредби и инструкции. Действащата нормативна рамка на средното образование е сложна и противоречива. Променяна е често. Не се познава добре нито от гражданите, нито от образователните среди. Липсва й хармонизация с нормативната уредба на ЕС.

Давам си сметка за трудния път, който трябва да извървим. Имаме политическата воля, разполагаме с експерти, надявам се, че ще срещнем и обществена подкрепа.

– Има упреци, че се бави училищното законодателство.

– Практиката сочи, че подобни сериозни промени в държавите от ЕС отнемат от 3 до 10 години. За нас е важно системата да е стабилна, без нормативни пречки във всеки момент. Затова работим в два режима. При идентифициране на спешен приоритет променяме съществуващото законодателство. Пример е въвеждането на задължителна детска градина за петгодишните и поемане на образованието им от страна на държавата. Същевременно напредваме в разработването на новата нормативна уредба.

– Какво от казаното дотук ще бъде готово за новата учебна година?

– Нито един от новите регламенти, които предстои да обсъдим и съгласуваме със заинтересованите страни, със социалните партньори, няма да влязат в сила от тази есен. Няма технологично време.

Освен това е много важно системата да бъде подготвена, сигурна. Искаме да получим обществена подкрепа. Широката коалиция, съгласието на всички заинтересовани страни са решаващо условие за успеха на реформата.

– И все пак, как стоят нещата във времето?

– През първата половина на март т.г. ще представим подготвената концепция, за да имат възможност заинтересованите да се включат в нейното обсъждане. Ще бъдат организирани много кръгли маси, консултации. Паралелно ще се подготвя и текстът на самия законопроект, както и поднормативната уредба към него.

Държа да уточня, че с участието на заинтересованите страни се разработват стандартите – важна част от нормативната уредба. Подготвяме и съобразените с възрастта на децата учебни програми. Те ще гарантират хармонично съчетаване на развитието на професионалните и социалните умения на учениците.

Искрено се надявам, че ще започнем учебната 2012/2013 г. с нова нормативна уредба за предучилищното и училищното образование.

в. „АзБуки“