С 50 нови археологически обекта гилдията отбеляза своя празник

С 50 нови археологически обекта, гилдията отбеляза своя празник- 14 февруари – Ден на археолога. Четвъртата Национална археологическа изложба „Българска археология – 2010”, беше открита за широката публика в Националния археологически музей (НАИМ-БАН)

Николай Овчаров коментира пред Академика БГ, че една от най-интересните негови находки, която може да бъде откроена, е уникален по рода си оловен печат на патриция Теодориан. Това е човекът, който е ръководил византийската армия при превземането на българските столици Плиска и Велики Преслав по време на кръвопролитните войни. Той спомена и разкриването на четири метра запазени крепостни стени на акропола на Перперикон. Относно откритията във Велико Търново, това, което прави най-голямо впечатление, е монетно златно съкровище със 7 перпери от 13 век, златната женска обица с двуглави орли от 14 в, която е свързана с царска родственица – най-вероятно на Иван Шишман. На своя професионален празник, Овчаров си пожела следващата година, предвиденото финансиран и подкрепа да бъдат получени, за да могат той и неговите колеги да могат да си свършат успешно работата.

В експозицията са представени уникалните костни останки от праисторически пещерни животни от обектите „Козарника” и „Редака”, Белоградчишко, както и селищата на първите земеделци от новокаменната епоха и невероятният бум в живота на праистроическите хора по времето на каменно-медната епоха. Сред находките от тези обекти са идоли, керамични съдове и различни сечива от селищните могили Хотница, Петко Каравелово, Провадия и Търговище, от обектите при с.Върхари, с.Сърнево, с.Хаджидимитрово, с.Деветак и под самия гр.Созопол. В зората на развитието на тракийската култура също се придобиват все повече нови данни и редки находки. Такива са представени от новооткрития богат некропол от бронзовата епоха край ямболското село Бояново и от най-северозападните краища на България – село Балей, Видинско.

Разнообразието на находките от Античността е най-голямо – следи от първите металургични дейности по нашите земи, открити в рудниците на Ада тепе, Крумовградско. Налице са гробните дарове от най-старата елинска колония по западния бряг на Понта – Аполония, днес Созопол. Огромен и много впечатляващ комплекс представляват изделията, някои от тях произведения на изкуството, от римските градове в Тракия – теракотни фигури от Филипопол, култови предмети от Сердика и Анхиало. Този период на най-силен разцвет в историята ни предоставя и великолепни артефакти от гробните комплекси – монетни съкровища, златни пръстени, обеци и други накити от могилите в Сливенско и Чирпанско.

Не липсва и представяне на археологическите комплекси от късната античност – крепости и селища от Пещера, Самоковския край и Малкотърновско. Сериозен акцент на експозицията са ранните християнски храмове и техните реликви. Сред тях се открояват стенописите от ранновизантийската базилика в гр. Бяла и нашумелите открития, свързани с култа към Св.Йоан Предтеча, от о. Св.Иван край Созопол.

От средновековната история, освен традиционно силните находки от българските столици Плиска, Велики Преслав и Велико Търново, в „Българска археология 2010” са представени и много предмети на бита, оръжия и цели монетни съкровища от средновековните твърдини Перперикон, Кастрици, Калиакра, както и сребърни и златни накити и великолепни керамични съдове от некрополите при с.Топола и от самата столица Велико Търново.

Kосара Белниколова
снимка: Николай Николов