Карате в училище срещу агресията

Дете разби главата на другарчето си, ученици пребиха връстник – агресията в училище вече е ежедневие. Тийнейджърите договарят боеве в чата и Фейсбук, след което качват клипчета с най-интересните моменти от битките във vbox и you tube. Как да противостоим на агресията? „Стандарт“ продължава своята кампания „Милост за децата“ и открива дискусия по темата. Един от първите, които са готови със своя идея, е Светльо Витков, познат като Светльо от „Хиподил“ и от компанията на The Legends. А още – и като инструктор по карате. Той предлага треньорите по бойни изкуства да се обърнат към школските директори, за да им бъде дадена възможност да тренират децата в училище.

– Предложихте на училищата да им помогнете да развиват детски спорт, като влезете в тях като треньори по карате и други бойни изкуства. Каква е идеята ви?

– Това, на което сме свидетели в съвременна България, е, че децата нямат време за спорт и са непрестанно пред екрана – било на компютъра, било на телевизора. А зависимостта от екрана има силата на наркозависимост. Часовете, прекарани пред компютъра, са много повече от тези, които едно дете прекарва на чист въздух, на спортната площадка. Идеята е нещата да се обърнат. Защото екранът може да ти даде някакви знания, но тези знания, без да имаш здраво тяло, не можеш да ги прилагаш кой знае колко. Ние искаме да влезем в училищата с това, което сме научили от бойните изкуства. С дисциплината, която сме изградили там. Защото
бойните изкуства възпитават самодисциплина

бърза мисъл, някакъв вид увереност за справяне със ситуациите. Изграждат един балансиран, хармоничен човек. Дори и при небалансираните като мене. Искаме да направим така, че това поколение да е малко по-активно в областта на спорта. Още повече че бойните изкуства не са само спорт. Те дават много повече неща, които са невидими за простото око. Те се усвояват в процеса на практиката.

– Възможно ли е това да се превърне в превенция на агресията в училище?

– Да, това е един от начините. Нормално е агресията да се натрупа у децата, които не се движат. Не трябва да забравяме, че в едно не чак толкова далечно време – преди 20 години, децата прекарваха часове на площадките пред блоковете. Така изразходваха натрупаната енергия. А сега едно дете стои в училище 7-8 часа, изкарва там един пълен работен ден. След това се връща вкъщи, играе на електронни игри, чати и така часовете, прекарани в седнало положение, стават към 12. В крайна сметка на тези деца двигателната култура им е непозната. Удоволствието, което дава спортът, им е непонятно. Знаете, че спортистите са най-дисциплинираните хора след военните, а децата пропускат и тази възможност да се научат на дисциплина. А като стоиш на едно място дълго време, у теб започва да се трупа енергия. И ако не я изхвърлиш, тя ескалира в агресия.

Да не говорим, че игрите, а и филмите – игрални и анимационни дори, които ги облъчват от екраните, също са предимно свързани с агресия – стрелби, насилие. Порносайтовете са най-посещавани. Секс и насилие. Това се трупа в главата на тийнейджъра. Може би наистина това е светът в момента, но не е нормално. Трябва да има някакъв стремеж и към други ценности.

– Ти тренираш деца и сега. Как се променят те по време на обучението?

– Аз тренирам деца и възрастни. Спомням си едно момче, което вече е на 19 години и не учи в България, както повечето деца, които са кадърни. То започна да тренира карате на 11-годишна възраст. На 13-14 години леко се разколеба, бяха го били в училище, взеха му телефона. На 15 години му се случи отново подобно нещо.

Нападнали го в подлеза на училището двама-трима по-големи от него. Този път обаче детето не им се беше дало и беше успяло да парира агресията им, отвръщайки с агресия. Защото на агресията не бива да се прощава. Тя трябва да се наказва. Агресията се убива с по-силна агресия. Това дете именно тогава разбра, че нещата, които научава в залата, всъщност са нещо реално и практично. И когато се наложи, може да бъдат приложени. То продължи да тренира, стигна до кафяв пояс. Родителите му неведнъж са казвали на инструкторите: „Много ви благодарим, че го изградихте дисциплиниран.“ Сега то учи и работи в Германия – расте и се развива там.

– Доколко тези спортове култивират и някакъв вид благородство?

– Нормално е, след като изразходиш цялата си енергия в залата, като изхвърлиш напрежението и стреса, след това да се чувстваш спокоен, единен с природата. Докато един човек, който е постоянно стресиран и не може да изхвърли натрупаното напрежение, е постоянно злобен и потиснат. И в един момент превърта. Виждате какво става в САЩ, а какво стана и у нас в последните дни с хора, които дълго време са трупали агресия. Един влиза в банка, друг се барикадира и заплашва да се самоубие. А вижте какво се случи в Япония по време на земетресението. Мен силно ме впечатли един кадър, показан по телевизията, който бе заснет в магазин – японците не бягат, а се опитват да придържат стоките да не паднат. Представете си за какви хора, каква дисциплина и отговорност става въпрос.

– Ти как се запали по каратето?

– Като дете, разбира се. Тогава нямаше много възможности да се тренират бойни изкуства, тъй като карате реално се разпространи по-широко в София някъде пред 80-те години. Имаше няколко школи и аз просто имах късмета да се запиша в една от тях. Всъщност братовчед ми ме заведе някъде в началото на девети клас. Аз тогава бях много агресивен, биех се доста редовно. А след като тренирах няколко години, ми се е случвало да ме провокират – примерно пиян да ми удари глава и аз да не му отвърна. Когато видиш, че на агресията не можеш да отговориш с агресия, дори стратегически е по-добре да избягаш. На мен ми се е случвало веднъж, когато противниците извадиха ножове. Самодисциплината, която дава този спорт, те променя. Покрай спорта отказах цигарите, които бях пропушил рано. Алкохол не съм пил до 23-годишна възраст, след което започнах с музиката, а там няма как, пиенето е нещо нормално. Но това, което каратето ми даде, не може да ми го даде нищо друго. Това е зареждане – все едно се включваш в контакта. Особено когато си изтощен и стресиран или просто когато си сам и няма какво да правиш, може да играеш карате. Движенията са в главата ти. Така, когато натовариш тялото, то след това ти благодари, изпраща благодарствени сигнали до мозъка ти. И като че ли натрупаната отрицателна енергия в тебе изведнъж я няма.

Започваш да мислиш различно. Поглеждаш същия проблем, който си имал преди тренировка, и след това той вече не ти изглежда толкова голям.
Когато аз тренирах, тренировките бяха брутални. Никой не те пазеше, не го беше грижа, че си дете. Тренираш с големите, двойно натоварване, и боевете си бяха боеве.

– Сега как се подхожда към децата?

– Сега подхождаме много внимателно. Те са една такава мая, за която трябва да се грижиш. Още са нито риба, нито рак. Не трябва да се подхожда грубо, но не трябва и да им се обяснява много. Те трябва да свикват, че са равни с големите – йерархията са различните пояси. Първото, което трябва да научат, е дисциплината. Това се учи още с детайлите – като сложат еднакъв спортен екип, колани, изрязани нокти, подстригани прилично коси. Учи се това, че противниците винаги се покланят един на друг. А с това се усвоява и уважението към противника.

– И сега някои бойни спортове се тренират в училище?

– Така е, но между инструктор и инструктор има огромна разлика. Има такива, които мислят само за печалбата и как да покрият колкото може повече училища. И за съжаление, когато родителят се опари от един такъв инструктор, след това ще се притеснява да даде детето си другаде. Освен това за мен е недопустимо да се записват малки деца например на айкидо. Това е висшата математика на бойните спортове и се усвоява след години тренировки. Много са на мода и кървавите спортове – например К1, които нямат място в училището. Много деца се записват на даден спорт, защото е моден. И след като модата отшуми след няколко години, го зарязват и забравят наученото. А онези, които останат в спорта като професионалисти, се нагълтват с какви ли не вещества за по-високи резултати и на 25-26 години вече са свършени. В този смисъл бойните изкуства са нещо много благодарно, тъй като в тях подобно нещо не може да се случи.

– Готвиш ли нещо ново в областта на музиката?

– Да, и не само в музиката. То ще гръмне тези дни – това е албумът ни IBAN и… още нещо!

Стела Стоянова, в. „Стандарт“