28 април, 2011 15:14 | 
Трябва да се промени архитектурата на класната стая на учениците от първи до четвърти клас, при която „те седят с гръб един към друг“. Това предложи на форума „Дизайн и функционалност на образователната среда“ Юрий Анджекарски – председател на сдружението „Професионален форум за образованието“, което е организатор на Шестия фестивал на образованието в НДК, съобщва БТА.
По думите му при тази подредба, при която „всички ученици са на чинове и са вторачили поглед в учителя, който изнася своя моноспектакъл“, настъпват трайни увреждания в комуникативната им компетентност и култура. Подреждането на учениците с „гръб един към друг“ трябва да се промени, защото е „овехтяло с повече от триста години“ и да се замени със зонирането на класната стая. Подобно зониране при учениците до четвърти клас е европейска практика, която е характерна за Португалия и Чехия, обясни Анджекарски.
Той представи основните функции или зони на класната стая. Едната зона е свързана със запазването на обучителната функция на класа. В тази зона може да се използват компютри и мултимедия, и да се пише на бяла дъска. Всички ученици могат да използват активни мишки, свързани с преносимия компютър на учителя. Според него друга зона в класната стая може да бъде оформена около училищната библиотека. В тази зона учителят може да изпрати за кратко време някой от учениците, който пречи на останалите деца.
В библиотеката ученикът може да си избере книга, от която да чете за определено време – без да пречи на съучениците си. В класната стая на малките ученици може да се обособи и инструментална зона, която да е своеобразна работилница за класа. В нея може учениците да творят, рисуват, да работят с различни материали и инструменти, каза председателят на сдружението.
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.
Захарина коментира на 28 април, 2011 г., 23:54 ч.
Хаха, звучи ми малко нелепо, ама щом специалист го е казал…
Стресирана коментира на 1 май, 2011 г., 15:27 ч.
Алелуя! Крайно време беше! Добре е да бъде не само зонирана класната стая, но и да бъде и семинар а не класна стая. Столове около маса в полукрък е едно от най-добрите решения!
Ники Сотиров коментира на 1 май, 2011 г., 15:28 ч.
Супер! По този начин учениците ще се гледат един друг, и няма да има противопоставяне на отличници на първия ред е „нежелаещи“ на последните редове!
Пламен Константинов коментира на 1 май, 2011 г., 15:40 ч.
Аз пък мисля, че също така би било добре да се комбинират по нов начин, освен разместванията със зониране, да се направи комбинация от преподаване по математика, музика и писане в една стая в един час или поредица от часове, с елементи на игра. Така тези, които са по изявени в дадена област, ще се изявят и ще помагат на тези които не могат. А и елементите на игра също са важни, както и спортните елементи. Може да се направи математически разчет на спортната игра със смяна – едните играят например баскетобол, другите свирят и пеят, после се сменят, като агитки. Това може да се комбинира със биология и математика, както и с писане. С обяснения, кои мускули какво задвижват (биология), цифрово пресмятане на играта (математика), физика – механика на движенията, компютърно показване на нещата – на всички тези науки и други.
Това би било наистина добро начално и средно образование и ще насочи с интерес вниманието на подрастващите, а защо не и на студенти, преподаватели и ученици. „Методиките“ и „методологиите“ на преподаване сега са разделени в отделни програми без връзка по между си. И за подрастващите, тази липса на връзка отключва липсата на интерес. А отличниците, в по-голямата си част, според мен, са си чиста проба зубари.
Обвързаността на предметите е ключ към богата обща куртура и предпоставка за правилно психическо развитие. Защото къде в живота намираме свързани неща по този начин?
Всеки даскал за себе си – това е отживелица. Все пак специалистите да кажат.
То и в живота „всеки си е за себе си“… Докога?