Различното дете на ХХI век

Днес децата влизат в първи клас с айфони и айподи. Съвременните ученици имат друг живот. Ако с тях си говорим на различни езици, резултатът няма да е добър. Това заяви заместник-министърът на образованието, младежта и науката Милена Дамянова пред директори на училища и преподаватели от цялата страна. Те обсъдиха заедно Концепцията на бъдещия закон за предучилищното и училищното образование. Домакин на срещата им бе ГЧЕ „Екзарх Йосиф I” в Ловеч.

Има хора в гилдията, които от години не са били на квалификационен курс. Липсват им информация за иновациите, умения за работа в мултикултурна среда, с деца със специални образователни потребности. А според Концепцията учителят е партньор на ученика, мотивира го и е медиатор, посочи Милена Дамянова.

Днес децата влизат в училище с огромен обем от знания, които са получили отвън. Ролята на училището е да им помогне да ги „валидират”, да ги използат така, че да им бъдат полезни в живота. Един от начините е възрастни и деца да си говорят откровено. Кое е по-важно – задължително да си минем урока или да коментираме нещо, което вълнува децата, попита зам.-министър Дамянова. Нейният отговор е, че подрастващите имат нужда да говорят и да бъдат слушани. Съвременното дете е ученик на ХХI век и трябва да го приемем такова, каквото е. Ние като експерти, учители, директори трябва да намерим някъде допирната точка, подчерта Милена Дамянова.

Тя е категорична, че качеството на образование не може да се постигне с рестрикции. Концепцията дава много възможности, защото е правена за поне 10 години напред.

Както говорим за Европа на регионите, да започнем да говорим и за България на регионите. Училището трябва да е съобразено с потребностите на региона. Повечето възможности за избор няма да ограничат т. нар. проходимост, т.е. възможността един ученик да премине от едно училище в друго, защото общообразователната подготовка остава еднаква до 10.клас, каза зам.-министър Дамянова.
Законът ще бъде максимално кратък. Детайлите ще бъдат уредени в 18 стандарта. До юли предстоят още много срещи за обсъждане на Концепцията. „Детето в центъра” е основната идея. Фундаментално е и взаимодействието между учител, ученик и общност (родители, бизнес и всички потребители на услугата образование). Активното им партньорство е залог за добри резултати.

Иванка Сотирова, директор на ГПЧЕ „Ромен Ролан”:

Концепцията най-после успява да регулира някои наболели въпроси в системата. Често сме недоволни, че не може да се осъществява проходимост между нивата в средното образование за различните видове училища. Например, ако ученик от езикова гимназия трябва да премине в друг вид училище (или да отпадне, както е прието да казваме) полага приравнителни изпити. Концепцията урежда подобни проблеми и това е една от ползите. Друг проблем – в последните десетилетия се нароиха много училища. Всеки, който въведе интензивен клас – с наличие или без на преподаватели – прави интензивно училище с изучаване на чужд език. За качеството не бих си позволила да говоря. Сега мисля, че се дава възможност всяко училище да намери своето място в една структура, която е много по-съвременна. Езиковите гимназии привилегията да се назовават така само когато се изучават определени предмети на чужд език, например три предмета в клас. Това ще открои езиковите от другите училища. Възможността профилът на училището да се избира в 11. и 12. клас също намирам за много разумно предложение. На 17 – 18 години учениците много по-осъзнато правят своя избор. С идеята тогава да бъде предуниверситетското образование вече ще съответства на обучението в европейските страни. По този начин ще се стабилизират и унифицират образователните политики в различните училища.

Минко Христов, директор на СОУ „Св. Климент Охридски”, Троян:

Поздравления за това, че в центъра на образователната система продължава да стои ученикът. А кой е в периферията? – българският учител. Никой не смее да каже, че ако има някакви беди в българското образование, те не са в структурите на един или друг вид образование. Проблемът е самият български учител. В миналото нещата бяха по-различни, аз помня всичките си учители.

Днес обаче младият човек не иска да се ангажира с нашата професия. През последните 10 години не съм назначил нито един млад специалист. Само след 5-6 години над 30 на сто от българските учители ще бъдат на пенсионна възраст. Къде са хората, на които разчитаме да реализират прекрасната концепция? Квалификациите няма да помогнат. Не е спасение учителите да се научат да пишат на Exel или Word. То е до сърце – или го имаш, или не. Българският учител го няма. Не се притеснявам да го кажа, въпреки че съм директор на 62-ма учители.

Анна Маринова, директор на Националната априловска гимназия, Габрово:

Само предметите на чужд език ще накарат гимназиите, които искат да се наричат езикови, да докажат качеството на учебния си труд и резултатите от него. Възможностите на учебния план, които ще създадат гъвкавост на училищния директор за управление на човешките ресурси, биха довели до по-сериозна мотивация и съответно до по-добро качество на образованието в класната стая. Задавам си обаче следния въпрос – дали аз като администратор, управленец на човешки ресурси – ще съм съгласна, един гимназиален учител да влиза едновременно в 5. и 6. и 11. и 12. клас и дали това няма да деформира рязко качеството на учебната среда на училището, което ръководя?

Венцислав Христов, директор на ОУ „Христо Никифоров”, Ловеч:

Останах с впечатление, че концепцията се стреми да удовлетвори абсолютно всички желания и да картотекира съществуващите в момента видове училища. Смятам че това е погрешен подход, тя трябва да въведе нещо ново. Говорим главно за езикови и математически училища, но има и други предмети. Трябва да обърнем внимание на историята, защото нашите ученици все по-малко познават своята история. Трябва да отчетем и демографския проблем – броят на училищата пропорционално не е намалял съобразно броя на учениците. Не може всички училища да приемат ученици след 7. клас и качеството да е еднакво.

в. „АзБуки“