Пътуването на младежите от Първа английска гимназия, 137-о и 130-о училище е резултат от кампанията на ЦЕРН за привличане на млади кадри. Швейцарският център на науката от известно време насам кани деца и учители, за да им покаже физиката на дело по един по-нетрадиционен начин. И, естествено, да ги изкуши да станат част от нея. Пътуването на българите показва, че ходът е повече от успешен.
„Видях дори повече от онова, което очаквах. Странно е, като си представиш, че един толкова мащабен експеримент като търсенето на Хигс бозона започва в бутилка с размерите на пожарогасител
Усещането да си част от всичко това е невероятно“, разказва Валентин Иванов от Първа английска. За съжаление учениците не могли да разгледат адронния колайдер, който стартира търсенето на Хигс бозона, по-популярен след книгата на Дан Браун „Шестото клеймо“ като „частицата Бог“. „На следващия ден започваха експеримент, затова не успяха да ни го покажат. За сметка на това разгледахме достатъчно много макети и снимки, за да придобием представа за какво става дума“, разказват младежите.
Пътуването си до Швейцария те дължат до голяма степен на българката инж. Зорница Захариева, която работи там, и на англичанина Мик Стор, който се занимава с посещенията на учителски, ученически и студентски групи, разказаха ръководителите Галина Ненчева от Първа английска, Пламен Митев от 137-о СОУ и Женя Манчева от 130-о училище. Именно Стор помогнал на децата за първи път да се почувстват като учени, като им дал да направят собствен експеримент, при който видели образуването на елементарни частици. „Той първи го направи пред нас, а след това ни насърчи да опитаме сами. И дори се пошегува: Ако видите античастицата, бързо сигнализирайте – разказва Кристина Костова от 137-о училище. – В ЦЕРН работят много хора с Нобелова награда, а Стор ни насърчи, че някой ден сред тях може да се окажем и ние“, спомня си Кристина. Тя иска да продължи след гимназията с физика и дори попитала Стор труден ли е бил пътят му към ЦЕРН. „Каза ми, че неговият е бил много лесен.“ Друго момиче, което иска да кандидатства с биология, пък се поинтересувало дали след време ще я приемат в ЦЕРН. „Обясниха й, че там има и доста биолози, защото се правят и много открития, свързани с медицината. Когато застанахме сами пред опитната установка, самите ние се почувствахме едва ли не като учени“, спомнят си младежите. „Казваш си „Боже мили, какво става!“ Човек не подозира какъв е светът около него – спомня си Валентин. – Когато видиш как се образуват тези частици, усещането е неповторимо“, впечатлено е момчето. Онова, което преподаването по физика в клас не може да покаже, но в ЦЕРН е докоснало сърцата на всички ученици, е стремежът да се разкрие тайната на живота, както го определят самите те. „Сега определено физиката ни стана много по-интересна“, споделят учениците. Те били удивени и от факта, че на една маса сядат нобелисти, млади учени и ученици и разговарят напълно демократично. „Дори пакистанци и индийци – нации, които по принцип враждуват, там общуваха изключително приятелски. В името на науката всички се сплотяват и различията падат“, спомня си Ани Василева от 130-о училище. Тийнейджърите се впечатлили особено силно от демокрацията, която поражда съвместната работа в науката и която не може да бъде преразказана, а само усетена.
Българите, които пък работят там и са около 50 души, били изключително гостоприемни. Мнозина дори прекъснали задачите си, за да разведат децата навсякъде в центъра и да отговорят на въпросите им. „Разпитвахме ги за черните дупки в ускорителя. Вълнуваше ни и въпросът имат ли експериментите на ЦЕРН връзка с природните катаклизми напоследък, например със земетресението в Япония. Те обаче отрекоха“, разказва Кристина. По време на пътешествието из страната ЦЕРН учениците узнали, че българско участие има в направата на самия адронен колайдер – магнитите в детекторите са Мade in Bulgaria.
Валентин е направил за себе си и още едно откритие – колко е важно човек да учи езици. „На такова космополитно място, където са събрани хора от много страни и звучи всякаква реч, разбираш, че колкото повече езици знаеш, толкова по-лесно е да комуникираш, преградите падат“, признава той. В групата всички ученици са били подбрани така, че да знаят чужд език.
„Ще качим снимки от пътуването и от ЦЕРН във Фейсбук, за да ги видят приятелите ни“, ентусиазирани са завърналите се младежи. Техните съученици вече ги разпитвали за пътуването дотам и онова, което са видели. Предстои им да направят и табла от посещението си – всеки в своето училище. Така че скоро физиката вероятно ще престане да бъде тера инкогнита и за много техни съученици. И кой знае – може би наистина сред тях се крие бъдещият Нобелов лауреат, както го е предрекъл Мик Стор.
Стела Стоянова, в. „Стандарт“

11 април, 2011 11:04 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Na Brat Pit Brat mu коментира на 11 април, 2011 г., 22:08 ч.
Що не направят БАН детски стаи? Да се пребоядиса в бяло и да е чисто за децата и да работи само за деца. Така или нича махнаха толкова „учени“ пък и тая сграда в центъра е идеална за детска занималня. Да се направят кръжоци, арт занимания, да се подкрепят идеите на малките и най-мажното да се направи пешеходна зона за тях. Откока се говори, че Шишман и Оборище ще станат пешеходни. Ами в Търново Горе до Младежкия дом все още паркират автомобили. Нали е младежки дом. Вожте го в какво състояние е . В Бургас Алеко Боговириди е целия нацвъкан в автомобили.
За не говорим че Ботаническата градина в Балчик заедно с музея стават идеално за детски лагери. Може да се поканят учени от ЦЕРН да дойдат там и пак да се възродят някакъв вид Асамблей на наиката, изкуствата, спорта и всичко това за деца.
Ай стига с тез изследвания…
Стресирана коментира на 12 април, 2011 г., 20:29 ч.
Брато оля се. Два километра обясенния. Вместо да се шматкаш насам натам и да искаш все пешеходни зони вземи свърши нещо. Аз съм с колата по цял ден и никак не ми трябват пешеходци. Пешеходците да си стоят вкъщи и без това незнаят как да пресичат.
Ало сайта, що не направите едни курсове за пешеходци и пратете тоя Брат на Брат Пит да върви да се научи. Пуууу аман
Тоя па , аве ти от Шишман до бургас ли искаш пешеходна зона ве лумпен ,леле не е истина ,куку
поддържаме пожарогасители коментира на 12 септември, 2013 г., 09:22 ч.
Определено когато видиш как се образуват тези частици, усещането е неповторимо.Хубаво е и това,което сте забелязали , че …“ пакистанци и индийци – нации, които по принцип враждуват, там общуваха изключително приятелски. В името на науката всички се сплотяват и различията падат….“ все пак ние всички работим за една кауза и с една идея и би трябвало да си помагаме а не да се погубваме един друг.Не се сещам за други живи същества които се самоунищожават и то за какво за повече власт,за повече владеене на територии, но ние живеем вече в 21 век, тези неща са грозни и недопустими за мен.