25 май, 2011 22:00 | 
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12. Това са 12 години, посветени на средното образование. 12 години, които се броят за 12 секунди. Четирима абитуриенти са натъпкани в стар и ръждясал Москвич. Момиче съблича бельото си пред стотици фотоапарати. Ученик излиза с пура и уиски в ръка. Кавалер с костюм е яхнал каруца. Влекач за автомобили е управляван от дванадесетокласник. И там някъде – една дълга и червена лимузина трудно взима завоя. Не, това не е на филм. Това е сезонът на абитуриентските балове в Перник. Май е месецът, в който миньорският град е спрял дъх в очакване на завършващите ученици. Балът в Перник не е просто традиция, той събира всички в центъра на един парад на суетата, парите, циничността, екстравагантността и кича.
Дългоочакваният бал си има строга и непоколебима програма. От ранно утро всички зрелостници припряно изпълняват предварително начертания план – правене на прически, гримове, ноктопластики, украсяане на прецизно избрания автомобил, обличане на мечтания тоалет, изпращане от родата, плисване с вода на пътя. Приликите със събитие от ранга на „Моята първа сватба” обаче не спират дотук. Предстоят така наречениете „взимания”. Само че вместо взимания на кумуве и булки започва взимане на класната.
Абитуриентите се събират заедно в двора на своето училище. Там биват изпратени отново, само че този път от техните преподаватели. Центърът на Перник вече е отцепен от полицията и придружена с няколко патрулки стройната колона на абитуриентите се насочват към поредната точка от графика. С броене до 12, музика и „Госпожо, тук сме!” дванадесетокласниците атакуват дома на своя класен ръководител. Той, разбира се, е подготвен за инвазията от абирутиенти и посреща своите ученици на вратата на дома си. Вътре по традиция са наредени богати трапези, с които да се почерпи завършващия випуск.
Предстои и друго „взимане” – това на директора на училището. Учениците от СОУ с разширено изучаване на чужди езици „Д-р Петър Берон” например пътуват до съседно пернишко село, където живее директорът Севделина Димитрова. Там отново следват почерпки и разливане на шампанско по чашите.
Взели вече и класен ръководител, и директор, учениците се отправят към паметника на Кракра Пернишки в центъра на града. Там следват задължително уговорените фотосесии, които запечатват паметния ден на завършващите.
Кулминацията на вечерта е парадът на абитуриентите. В центъра на Перник вече се е стекъл целият град, който иска да види, да обсъди и да аналзира поредните зрелостници. Парадът е бляскав и в него всеки ученик има своите 10 секунди слава. Подредени в колона, автомобилите започат да минават пред многолюдната тълпа един по един. Спира първата кола пред ресторанта, който е постлал своя червен килим. Шофьорът слиза, отваря вратата на абитуриента и под аплодисментите на всички слиза първия ученик. Следва втория. И третия. Всички са огледани подробно. В тези 10 секунди, в които цял град гледа в абитуриента, той иска да покаже всичко от себе си. Някои крещят. Други са полуголи. Трети са с дънки и пуловер. Пристигат на кон. В каруца. В най-скъпи коли и най-ръждясали таратайки. Това е моментът, в който Випуск 2011 трябва да достигне и надмине по шоу предходния випуск. Никой в този момент не мисли и говори за матури, за оценки, за изпити, за поправки. Всички искат да блестят. Някои, разбира се, се спъват от вълнение и падат артистично. Момиче от ПМГ „Христо Смирненски” е успяло да скъса синята си рокля преди да слезе. Нейна съученичка не е успяла да завърже развързаните връзки на гърба на тоалета си.
По всичко личи, че дамите са заложили на класическото черно в роклите. Виждат се обаче и много бели къси рокли. Не липсват и отровно зелени или сини надиплени корсети, лилави пеперуди в косите, червени изрязани деколтета, тигрови шарки, момичета в костюми… Момчетата са махнали вратовръзките, някои слизат по дънки и тениски. Всички ученици са приети бурно, но цял град е в очакване на всички предстоящи теми на разговори след баловете.
Учениците от „Юрий Гагарин” са от 12 „в” клас. 22 момчета и 2 момичета. Митко казва пред Академика БГ – „Само две са ни, ние сме мъжки клас. Но много си ги обичаме и за 5 години не сме дали косъм да падне от главата им. Никога не сме имали проблеми, много ще си липсваме”.
Класният ръководител на „а” клас се разплаква. „Разбирате ли, толкова съм свикнала с моите деца. Толкова години всеки ден сме заедно, сега ще се разпръснат из Бълагрия и по чужбина, ще ми бъде много трудно без тях”.
Много шум, сълзи, емоции и вълнения предизвика поредният абитуриентски бал в Перник. Една седмица, в която градът е притихнал, за да чуе клаксоните на новото поколение. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12. Това са 12 години, преброени за 12 секунди.
Десислава Недялкова
Снимки и видео: Авторът
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.
Захарина коментира на 25 май, 2011 г., 15:25 ч.
То не само в Перник е така, сигурно във всички малки градове е такава суматоха, като няма събития
Hannah Montana коментира на 25 май, 2011 г., 22:49 ч.
Хаха, този път не е имало с колела :p
Eida коментира на 26 май, 2011 г., 15:18 ч.
Имало ли е с голфове 😀
Мила коментира на 26 май, 2011 г., 20:02 ч.
Изглежда, че авторката е била примамена от цялата шумна реклама, която се прави на Перник в различни шоута по телевизията. И тя като другите… да не е по назад в желанието си да оплюе и охули. Жалко! А нима описаното не е валидно за другите български градове?! Убедена съм, че нито в „голямата“ София, нито във Варна, нито в Пловдив или където и да било другаде е по-различно. Да, но Десислава Недялкова трябваше да дойде точно в Перник – вероятно защото е провидяла нещо ярко жълто. Много жалко!
Това е нормален град с нормални хора…