София – античната врата към Новата Европа - Академика

Преди 17 века в Сердика, днешна София, се случва нещо твърде необичайно.

Но не вълшебство, не магия – по-добре е да го наречем чудо. Един от най-големите врагове на християните съставя документ, фундаментален за християнската религия и поставя основите на нова и различна Европа. Този документ, издаден на 30 април 311 г., е известен като Сердикийски едикт или Едикт за толерантността и е дело на император Галерий. По ирония на съдбата само 5 дена по-късно императорът умира. Но неговата смърт сякаш бележи раждането на една нова Римска империя, където поклонниците на Христовата вяра свободно могат да се молят и почитат своя Бог.

Ако се върнем в 311 г. и отидем на гости на император Галерий, ще ни стане ясно, че в този негов акт има осбена логика. По това време християнството вече е дълбоко вкоренено в Империята. Съпругата и тъщата на императора са християнки, вероятно голяма част от обкръжението му също. Въпрос на време е Галерий да приеме факта, че тази религия няма да може да бъде „изтрита” от главите и душите на поданиците му с кръв и гонения.
Наскоро експертът по римско право професор Джорджо Бароне – Адези потвърди достоверността на Сердикийския едикт и разкри същността на процесите, довели до издаването му. По думите му, пред християнската религия в Римската империя е имало два изхода – да се интегрира или да изчезне. И тъй като вековните гонения на християните не са дали резултат, единствената алтернатива е била легализирането й. Не случайно казват, че в Рим три пъти доминира силата на човешката цивилизация – веднъж чрез легионите, втори път чрез законите и трети – чрез Християнството. В едикта на Галерий вярата и силата на закона се сливат за да променят Европа и света.

А началото е поставено именно в Сердика, днешна София. Градът на Божията премъдрост. В много антични и средновековни писмени извори и географски карти той се назовава и Сардика. Някои изследователи виждат близост в това название с гръцката дума за „сърце” – kardiа. А Сердика наистина е сърцето, центъра на Римската империя в един особено важен период – когато християнството трябва постепенно да си проправи път към душите на вярващите и да триумфира.

Сердика на предела на античността

Много велики личности и велики идеи са свързани с този древен град.
Тук, в Сердика, на 9 септември 214 г. е роден император Аврелиан, един от най-забележителните Римски владетели. Той изгражда новите „Аврелианови“ крепостни стени на Рим и само за 5 години възвръща в старите ? граници разпадналата се в средата на III век Римска империя. За тези му успехи Римският Сенат тържествено му присъжда титлата „Възстановител на света“.

Отново тук през 250 г. н.е. е родена Елена, императрицата – майка на „Покръстителя на света” император Константин Велики. Света Елена открива Светия кръст и Гроба Господен в Йерусалим.

Сердика е любимият град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш), който дори възнамерява да премести столицата си от Рим тук. Антични автори твърдят, че той често казва: „Сердика е моят Рим“.
С религиозната реформа на император Константин Велики, Сердика е едно от първите селища, в които християнството е признато за официална религия. През 343 г. в града е свикан изключително важният с решенията си и до днес Втори Вселенски събор, известен като Сердикийски събор.

в. „АзБуки“