17 май, 2011 08:26 | 
4 млн. лева са приходите от наеми за част от имотите в Българската академия на науките (БАН) през изминалата 2010 година. Това отчете на общото събрание на Академията главният научен секретар професор Стефан Хаджитодоров вчера.
Наеми се прибират от 5 на сто от всички имоти на БАН, сочи справката за 2010 г. Най-евтино се дава за поддържане през годината нива в Пернишка област за 6 стотинки на квадратен метър. На обратния полюс се отдават под наем помещения като гаражи, ателиета и работилници в София за близо 50 евро на квадрат на месец отчетоха учените.
Приходите от наемите съставят едва 10 на сто от всички постъпления в научната институция. „Не мога да кажа дали приходите от имотите са много или малко, но такава е ситуацията на пазара на недвижимите имоти в момента. Който смята, че може да привлече повече пари по този начин, нека заповяда”, обърна се към колегите си професор Хаджитодоров.
Най-голямата част от приходите в Академията, 30 на сто за миналата година, идват от фонда „Научни изследвания“, от който са привлечени 13 млн. лв. По 17% от приходната част формират средствата по български и международни проекти. По 8 млн. лв. българските учени са получили за реализиране на успешните си идеи от европейските програми и националния бюджет.
Три пъти се е увеличил коефициентът на успеваемост по европейската седма рамкова програма за наука. Докато през 2009 г. само 10 на сто от проектите са одобрени за финансиране, близо 30 на сто от подадените заявления са успешни през изминалата година.
От БАН отчетоха, че в някои от научните направления като биоразнообразие и нанотехнологии собствените приходи надхвърлят или са равни на полагаемите средства от националния бюджет. Така на практика учените изпълняват едно от основните изисквания на просветното и финансовото министерство – успехи в проектната дейност и външното финансиране. Междувременно заплатите по договорите на учените през изминалата година гравитират около 500 лв., отчетоха академиците. Близо 90 на сто от приходите по бюджета отиват за изплащане на заплати и осигуровки, обясни научният секретар професор Хаджитодоров. Заради недоимъка в бюджета не са предвидени пари за ремонти на сградите и научната апаратура в лабораториите.
Средната възраст на учените в академията пък е 49 години. Едва 3 на сто са докторантите на възраст от 26 до 30 години, а 12% са между 31 и 35 години.
Георги Георгиев, в. „Монитор“
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.