11 май, 2011 06:30 | 
Христо Блажев е един от най-известните книжни блогъри у нас, създател на „Книголандия”. Работи в известно издателство, където съчетава различни дейности. За Академика БГ той даде интервю по повод 11-и май – църковен празник на братята Кирил и Методий. Пред нашите читатели той разказва за читателската култура у българите; проблемите на книгоиздаването; спецификата на блогосферата у нас; както и за своето лично отношение към книгите.
– Kакво е да си професионален читател в България?
– Това е едно безспирно приключение, защото в момента, в който си сложиш като цел тази титла, започват да се сипят книги. Работата за издателството започна именно така – четях книги в оригинал и преценявах дали стават за превод. Беше буквално четене срещу пари, при условие, че определено аз бих си плащал за подобна страхотна работа. Много ми хареса замисъла да съм „професионален читател”, защото уж човек може да бъде професионалист във всичко, но не съм чул някой да е в четенето.
– Когато хобито стане задължение, не се ли губи очарованието?
– Понякога става унищожително тежко, признавам. Случва се да има книги, които не искаш да четеш, но трябва – те са за работата. Когато е за „Книголандия“ – винаги можеш да ги захвърлиш, и то по-надалеч. Макар че колкото по-сериозно място става блога, толкова по-трудно става да оставиш някоя книга – дори да е отвратителна, длъжен си да кажеш защо не е добра. Най-лесно е да я направиш на нищо, по-трудно е да кажеш защо.
– Как започна блога?
– Първо си направих личен блог – „Всичколандия”, където пишех за какво ли не – политика, хумор, опити за разкази, които си останаха опити, за радост (смее се). Беше страшно забавно, защото намираш адски много готини хора, с които иначе никога не би се запознал. Една вечер се замислих защо ли да не обособя книгите в отделен блог? Така и така пишех за тях, четях ужасно много – по 7-8 книги на седмица (сега и по повече се събират, де). Вече имах и списък на книгите ми, които започнах да давам за свободно четене, защото иначе нямат функция. Какво да правят в библиотеката ми, да събират прах ли? В момента давам на някого книга почти всяка седмица, срещнах страхотни хора с тази инициатива.
– Избрал си интересен начин да даваш книги – безвъзмездно и безплатно, и то на непознати. Нямаш ли притеснения?
– Е, сигурно има някоя книга, която не ми е била върната. И какво от това? Тя си е намерила ново място. Някой ще я прочете, после ще я даде на свой близък да направи същото – тоест от нея има полза. Нямам собственически чувства вече. Някога го имах, събирах книги със страст. Вече не е точно така – има книги, които са ужасно ценни, има други, които ще прочетеш един път. В момента дори мисля да направя дарение на Видинската библиотека, защото няма къде да съхранявам стотиците книги около ми.
– Има ли възпитана у българите любов към книгите?
– Има, разбира се, или се самовъзпитава. Въпреки че масово медиите се опитват да втълпят, че българите не четат, което си е пълна лъжа. Много е лесно да сипеш такива неща и да се вадят фантазни цифри. Покрай блога и другите свързани с книги неща (като моята книжарница „Книга за теб”) намирам нови и нови четящи млади хора. Книгите спояват около себе си Човеци, които искат да мислят и не приемат всичко, което се случва около нас за даденост, а жадуват да го променят. Всяка седмица имам много отзиви на ревютата си, заформят се сериозни спорове. Има глад за литература, лошото е, че книгите са скъпи. Така е и не само в България. У нас специално са скъпи основно заради малките тиражи, а и защото, нормално, са обвързани с авторски права, превод, оформление, корица, редактори, коректори…..Като не можеш да си купиш книга и в библиотеките също я няма, защото не могат да си я позволят, решението е частни библиотеки, които стават публични чрез интернет.
– Защо винаги, когато се появи нещо като chitanka .info се създава истерия?
– Защото някои нашенски издателства все още не са се усетили, че живеят с 10-15 години назад. Идеята, че може да арестуваш сайт е идиотска. Абсолютно вярвам, че книгите, които се качват на такива места, помагат на разпространението, а не му пречат. Това е бъдещето – електронни книги, които ще бъдат професионално направени, добре редактирани, с красиви картинки, линкове. Всички мрънкания за пропуснати ползи са напълно измислени. Например Паулу Коелю сам качва част от книгите си в електронен вариант. За жалост доверието между издател и читател се скъса в последните 20 години, появиха се много звена между тях – книжарници, критици и прочие. Но издателствата имат шанс да възстановят тази връзка. В момента има напълно легални електронни книги и за мен ще е удоволствие да си ги купувам.
– Какво ти е мнението за традиционните библиотеки?
– Трябва ли да ми е мъчно за нещо, което вече няма функция? Тъжно ли ни е, че влаковете вече не се движат с пара? Уважавам ги, прекарал съм си детството там, но след като една библиотека вече може да ми бъде в ръцете… Познавам много библиотекарки – страхотни жени, с които непрекъснато спорим. Но в днешния все по-забързан живот да си задължен да седиш в една мрачна библиотека, в която липсват нови книги… не е рационално.
– Защо новите заглавия не влизат в библиотеките?
– Как да влязат? Те получават по няколко хиляди лева на година, специално за читалищата, знам със сигурност. Миналата година с поправка в закона задължиха всяко читалище, което няма поне 3000 книги, да бъде спряно. А в някои села това е единственото място, къде може да бъдат намерени книги изобщо! От едно такова читалище в село Панаретовци, Сливенско, призоваха чрез интернет да им бъдат изпратени каквито и да е книги, защото им трябват бройки. Много хора се включиха и то беше спасено. Библиотеките трябва да се променят. Най-големият ми шок, когато дойдох в София, беше, че от Народната библиотека не може да се заемат книги. Това е абсурдно – книгата не е обвързана с библиотеката, а с човека, който я чете. Нужно ли е да се търсят последните 20 бройки на някоя книга, навярно пръснати из цялата страна по регионални библиотеки, вместо тя просто да се сканира, да се качи в интернет и да се договорят авторските права, които обикновено са в Министерство на културата, ако няма преки наследници? Класиците трябва да са свободни за четене по всеки възможен начин.
– Какво трябва да се промени в книгоиздаването в България?
– Първо трябва да се махне ДДС върху книгата, а след това държавата трябва да започне да финансира чрез проекти и конкурси некомерсиалните български писатели, но не всеки набеден драскач, естествено. Например превода на корейски книги се подпомага от държавата, тя не си възвръща тези пари, но се интересува културата да се популяризира навън. Имаме много малко автори, които се превеждат навън. Една от причините е, че се пише много локално, ограничено, друга е, че у нас малко хора се изхранват с писане. Моето мнение е, че ако не се занимаваш професионално с това, колкото и да си добър, ще си останеш аматьор.
– Как определяш блогосферата в България?
– О, тя е великолепна общност. Ние стигаме до новини по-бързо от медиите понякога. В България има около 3000 активни блогъри – будни, млади хора с позиция. Някои от тях са на ниво не по-ниско от журналист в обикновена медия. Специално по-сериозните книжни блогъри сме около десетина. За жалост почти всички пишат предимно за художествена литература, аз съм едно от малкото изключения и се гордея с това – нехудожествената литература е не по-малко важна и интересна.
Косара Белниколова
Снимка: Николай Николов
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.
Alex коментира на 11 май, 2011 г., 12:58 ч.
Много хубаво интервю, браво на Академика! Такива хора са днешните просветители. Трябва да се дава думата по-често на младежи като Христо Блажев. Те имат какво да кажат на обществото. Поздравления още веднъж!
Захарина коментира на 13 май, 2011 г., 15:01 ч.
„Професионален читател“, добре казано ;-)))
Leah коментира на 12 януари, 2012 г., 00:10 ч.
Страхотно интервю! Радвам се че има хора като Христо – искрено им се възхищавам!