„Пътеката на страха” – така младежите в Студентски град са кръстили мястото, където в последните няколко години са се случили десетки обири и грабежи. Самата пътека свързва автобусната спирка на студентите с блоковете 38 и 50. Тя е предпочитана дестинация, тъй като обиколният маршрут е два пъти по-дълъг и е покрит с безброй дупки, а в дъждовно време – и с локви.
На пътеката има една единствена лампа точно по средата, която, както и Академика БГ се убеди, от известно време не работи. Въпреки че в близост до нея има заведение, това не пречи на обирджиите да извършват злодеянията си необезпокоявани.
И въпреки че 7-мо Районно управление отказа да коментира за инцидентите, които са регистрирани там, защото случаите още се разследвали, Академика БГ ще разкаже за три от обирите, които са се случили там.
В.Д. се прибира преди три години от рожден ден с такси. За да не затормозява колата по обиколния маршрут с дупките, тя слиза в началото на „Пътеката на страха” и решава да я извърви пеша. Часът е 03:00 и срещу В.Д. в обратната посока върви момче, на възраст 22-23 години. Когато двамата стигат един до друг, момчето вади нож, запушва виковете на своята жертва и съвсем възпитано я моли да си даде чантата. В.Д. остава без телефон, документи и взетата си по-рано заплата в размер на 500 лева. „Не можех да повярвам, момчето приличаше на мой колега, приятел – съвсем обикновено. Беше много тъмно, но от светлината на блоковете го видях. Описах го в полицията, никой нищо не направи”.
Д.Г. също е била жертва на подобен обир. Нейният „похитител” обаче е бил по-възрастен – около 30 години. „Беше агресивен, аз отказах да си дам парите и той ме удари. След това ме изблъска в храстите, уплаши се и започна да тича без да ми вземе нищо”. Д.Г. не отива в полицията, защото „в крайна сметка нищо кой знае какво не ми се случи”. Тя обаче признава, че неуспешният опит за обир не я успокоява и оттогава тя не минава през пътеката до блок 38.
К.К. е първи курс, но вече е била ограбена на същата пътека. „Там няма лампи, колкото и да викаш от заведението никой не чува, защото слушат силна музика”. На К.К. взимат чантата, но 10 метра след като крадецът тръгва да бяга той взима само парите и я хвърля на земята. „Документите ми не беше взел. Но се разделих с 80 лева и ужаса, че може да ми направи нещо”. Тя призовава всички момичета, които са уязвими жертви на обирджиите, да внимават с пътеката, когато е тъмно.
От Столична община – район „Студентски“ казаха, че поставянето на други осветителни тела ще се случи, но не се гарантират с обявяването на срокове кога точно.
Десислава Недялкова
Снимки: авторът

17 юни, 2011 10:00 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Буквичка коментира на 21 юни, 2011 г., 16:16 ч.
У нас никой с нищо не се ангажира, дори да е негова отговорност. Там ни е проблемът.