Към момента Ваня Кастрева е началник на Регионалния инспекторат по образование в София (РИО София-град).
Тя заема тази длъжност от 13 юни 2006г. В периода 1998-2006г. е била директор на 2-о училище „Акад. Емилиян Станев“, а преди това и преподавател по История в 119-о училище „Акад. Михаил Арнаудов“. Завършила е история в Историческия факултет на Софийския университет, работила е и като редактор на документална литература в издателство „Младеж“.
Вижте какво разказа тя за Академика БГ/akademika.bg относно кандидат-гимназиалната кампания, ситуацията в образователната ни система и начините за нейното подобряване.
– Здравейте г-жо Кастрева, как върви приемът на кандидат-гимназистите тази година? Каква е равносметката от изпитите?
– Общо взето нещата се движат спокойно. Тази година дори закрихме малко повече паралелки на първия етап на класиране, което до някъде води до спокойствие в следващите етапи, защото наредба 11 е едно изпитание за цялата система всяка година. Сега се провежда и така нареченото вече децентрализирано четвърто класиране. То е децентрализирано, поради факта, че се случва на територията на конкретните училища. За него сме обявили 435 свободни места. То трябва да приключи до 29 юли. Надявам се, че всеки един ученик ще намери своето училище, своето място.
– Какво представлява тази наредба 11?
– Тя регламентира дейностите свързани с държавния план-прием за учениците, завършващи 7 клас. Един от най-важните елементи за цялата система е информираността. Ние се стараем да бъдем максимално публични и да дадем възможност и на учениците, които е нормално да не познават образователната система, да се запознаят с нея. За първа година при обявяването на държавния план-прием дадохме възможност на родителите, влизайки в нашия в сайт (http://www.rio-sofia-grad.com – бел.а.), да се запознаят със сайтовете на всички столични училища, които са включени в наредбата.
Заради предпочитанието на родителите към профилираното, а не към професионалното обучение закрихме и доста паралелки, но тази година и учениците са по-малко. Друга тенденция, която се забелязва при нас, е движението на учениците и тяхното напускане на София, което не е присъщо за столицата. Аз си го обяснявам най-вече с това, че вероятно родители, които са били устроени тук и са имали работа, сега се връщат по родните си места.
– Каква е причината да отпаднат оценките от 1 до 3 клас според последните промени в закона за училищното образование? Какво означава, че оценяването е само с качествен показател?
– Това означава, че няма количествена оценка. Т.е. ние казваме добър, но това не означава четворка, няма оценка 4. МОМН ориентира своята политика в интерес на децата и те се поставят в центъра на образователната система. Една от стъпките в тази посока е облекчаването на психологическото състояние на децата в начален етап. Изключително важно е едно дете да отива със желание на училище и да не се страхува дали днес ще има 5 или 6, а да се стреми просто да научи повече, да навлезе плавно в образователната система.
Много е важно обаче с тези деца, които изостават в учебно-образователния процес, да се работи перманентно, постоянно. През лятото те би трябвало постепенно и без да се натоварват да наваксат пропуснатото по един предварително уточнен график с училището.Важно е родителите трябва да оценят жеста, който системата прави към техните деца, като бъдат достатъчно активни.
– Какви други по-големи промени има в него? Имат ли ефект въведените на мерки за дисциплина в училище и оценка за поведение?
– Аз очаквам, че още по-големи ще бъдат промените тогава, когато влезе в сила новият закон. Той в момента активно се обсъжда, но реално погледнато промяната на закона е в ръцете само на народното събрание.
– Какви промени се обсъждат?
Мисля, че е време вече да помислим за чисто нормативна промяна, защото нещата в нашата система трябва да се случват изпреварващо. Тя трябва да бъде организирана така, че това, което човек е научил в училище, да му бъде полезно и след 10, и след 15 години. Затова образованието е инвестиция в бъдещето.
А по отношение на ефекта от въведените мерки за дисциплина в училище, в крайна сметка всичко зависи от тяхното ефективно прилагане на ниво училище. Когато се случват истински ефективно връзките между ученик, учител, родител и училищно ръководство, тогава всяка мярка има ефект.
– Получават ли се тези връзки?
– Индивидуално е. В добрите училища това се случва. В училища, в които е нарушена хармонията в тези отношения, не се получава толкова добре. Важното е в закона и нормативната уредба да се даде възможност да се осъществи. Оттам нататък, ако всеки си свърши добре работата на съответното ниво, ще се случи.
– Колко се очаква да са първокласниците през учебната 2011/2012 година? Как се прави прогнозата?
– Очакваме да се повече. В последните години те се увеличават с един добър ръст. Самите прогнози обаче са нещо относително, те са свързани с конкретните заявки на училищата във връзка със закупуването на учебници за първи клас. В прогнозите за различните видове училища очакваме около 10485 първокласника в София. Но това наистина е само прогнозно, защото за мен реалната бройка на първокласниците става ясна на 15 септември.
– Как целодневното обучение за първокласниците влияе върху приема?
– Зависи отново за кое училище. Това определено е една добра социална придобивка за всички родители и естествено за децата. Училища, които имат добра материална база, осигуряват за всички свои първокласници, а от тази година и за второкласниците, всекидневна организация. Все повече родители предпочитат тази форма, но тя в крайна сметка не е задължителна, изборът е на родителя. Има родители, които пък нямат потребността децата им да бъдат по цял ден в училище.
– Одобрявате ли униформите в училище?
– Аз лично, да. Вероятно когато си в училищната възраст това ти тежи, защото има задължителен характер. Но учениците трябва да осъзнаят полезността от това да носят униформа. С нея те се идентифицират с училището, с това, че там имат конкретни задължения. За мен униформата е идентичност. Ако ти влизаш с желание в училище и ако уважаваш училището като такава институция, за мен е абсолютно нормално да го покажеш и чрез това си поведение.
– Дали това се разбира от децата?
– Различно е. Ще дам пример със Националната търговско-банкова гимназия (ТБГ). Там от дълго време има униформи и децата не се срамуват от тях. Напротив – носят ги с удоволствие. Е, не бих казала сигурно на 100%, не би било нормално, но това е нещо, което е въпрос на култура и стил на самото училище.
– Как стои въпросът с доставката на безплатните учебници от 1 до 7 клас? Ще бъдат ли в училищата навреме?
– Да, надявам се. В последните години това се случва много регулярно. В голям процент от столичните училища издателствата над 50% са си доставили учебниците. Би трябвало това да бъде факт до края на месец август, но то ще се случи и по-рано. До края на месец юли имаме уверенията, че при създадената организация учебниците от 1 до 7 клас ще бъдат доставени по места. В страната нещата също се движат в график и аз се надявам, че още на 1 септември нещата ще си дойдат на мястото, да не говорим за 15-ти.
– Има ли родители, които записват първокласниците си в повече от едно училище, за да се застраховат?
– Това се случва по време на кампанията, когато подават заявленията си. Почти изключено е обаче да се случи със записването. След като излезе списъкът с класираните ученици реалното записване на децата става само с оригинала на удостоверението за училищна готовност. Това предполага, че едно дете не може да бъде записано на повече от едно място.
– Преди години приемът след 7 клас беше различен. Пишеха се съчинения разсъждения, а не преразкази. Какво мислите за сегашния формат на изпита?
– Мисля, че сегашният формат е доста по-ориентиран към учениците, в смисъл такъв, че те се чувстват по-спокойни при неговото провеждане. Аз се надявам, че все повече ще се върви в тази посока децата да развиват своето активно мислене. Не предварително наизустяване, заучаване на текстове, а напротив – развиването на творческото мислене на децата, защото в крайна сметка, когато влязат в реалния живот, едно от най-важните неща е точно умението им да мислят, анализират и да взимат решения.
– Според Вас подготовката в гимназиите достатъчна ли е, за да се справят учениците с матурите и изпитите? Каква е причината много от тях да посещават допълнително частни уроци?
– Бих казала, че причините са многостранни, но според мен ако всичко се случва така, както трябва да се случва, нямат никаква потребност да ходят на частни уроци.
– Т.е. училището е способно да предостави достатъчна подготовка?
– Факторите, които могат да бъдат негативни са качеството на образованието, което дава конкретният преподавател от една страна и разбира се от друга страна може да има прекрасен преподавател, но липса на каквато и да било активност и постоянство от страна на ученика. Оттам нататък училището предоставя абсолютни възможности да се организират консултации за учениците, каквито всеки учител е задължен да дава. Естествено има родители и ученици, които искат да се презастраховат и това е тяхно право. Специално за държавните зрелостни изпити аз лично смятам, че при постоянство и при коректно изпълнение на задълженията и на двете страни няма предпоставка зрелостниците да се нуждаят от допълнително обучение.
– Как ще коментирате резултатите от последните матури?
– Аз съм горда от постиженията на софийските деца. Всъщност те са смисъла на работата, която върша. Неведнъж съм казвала, че София е и столица на знанието, защото ние винаги сме първи, а средният успех е най-добрият за страната.
– Има ли възможност след време да не достигат училища в София – така, както сега не достигат детски градини?
– Не, не мисля. На този етап София може да поеме със сградния си фонд своите ученици, ако те бъдат и равномерно разпределени, защото има и една тенденция за струпване в централните столични училища, което натоварва училищния сграден фонд в централната част на града. Добре би било ако в крайна сметка се обнови този фонд. Бих била особено щастлива, когато се откриват нови сгради, защото те ще бъдат архитектурно и функционално построени по един различен, съвременен начин. Всички очакваме в началото на тази учебна година да се открие новото училище в кв. „Белите брези”, това не се е случвало от доста дълго време в София.
– Съгласна ли сте с тезата, че средното ни образование е застинало на етап „черна дъска”, при положение, че светът се дигитализира?
– Не бих казала, че е застинало на черните дъски, първо да уточня – те отдавна са бели (смее се). Съгласна съм с това, че училището изостава по отношение на прилагането на информационните технологии, но това е нормативно и финансово обвързано, защото за целта е необходима нова техника.
Ние непрекъснато се опитваме да показваме добрите практики в училище, защото хората остават с погрешното впечатление, че то наистина е застинало така. Веднага ще дам пример: РИО работи със 137-о училище и Столичен център за работа с деца, по един много интересен проект, който е с внимание за всеки учител, с грижа за всеки ученик. Мога да Ви кажа, че нашите колеги от Латвия, защото партньор в проекти ни е и инспекторатът в Рига (столицата на Латвия – бел.а.), бяха изключително впечатлени от методите, които ние презентирахме пред тях. Това се отнася за включването на информационните технологии в работата с децата от 1 до 4 клас.
Така че определено имаме добри стъпки в тази посока и не бих казала, че стоим на едно място. Стараем се да бъдем изпреварващи.
– Да очакваме ли в скоро време обучението на учениците да се допълва с онлайн форми?
– И в момента се случва на места, но това пак е свързано с предишния въпрос. Зависи от учителя и от това до колко той е активен. Колегите използват онлай обучение в различни учебни предмети, но особено в чуждоезиковото обучение то активно навлиза. Оналйн форми на изпитване също се ползват. Но от тази гледна точка има какво да се желае, учителите трябва да бъдат обучени. Първите стъпки са направени, но има още много неща, които бихме искали да се случат.
– Какво трябва да се предприеме, за да се повиши грамотността на децата?
– Да сме непреклонни пред неграмотността. Не би трябвало едно дете, ако не е покрило държавния общообразователен минимум, да влиза неограмотено в следващия клас, както и да не допускаме отпадането им от системата. Но за да се случи това ни е нужна изключително активната помощ на родителя. Това би трябвало да е въпрос на наша гражданска съвест и на изключителни мерки към родителите, които са безотговорни към децата си и респективно към цялото общество. Тук не може нашата институция да работи сама за себе си, както и учителят да работи сам за себе си. Той винаги трябва да работи заедно с родителя.
– А мислите ли, че чатовете и смс-ите пречат на правилното писане на подрастващите?
– Да, аз също съм се заглеждала в дъщеря ми, която, когато си чати или пише смс-и, не изписва целите думи. Естествено живеейки в своето време е нереалистично да кажа, че ние като институция ще забраним смс-ите да се пишат по този начин. Това няма да стане. Но въпреки това виновни за неграмотността сме в училище, заедно с родителите, аз много държа да го отбележа.
– Да, защото в крайна сметка виновни са възрастните, а не децата…
– Точно така, абсолютно! И ако едно дете е научено да пише грамотно, аз мога да простя то да си напише смс-а по много съкратен начин, за да може съобщението да се възприема по-бързо. Нека да бъдем в динамичното време на своите деца и да приемем чата, мога да приема 4-ката, вместо „ч”-то, защото се пише по-бързо и лесно. Не мога обаче да приема, че един млад човек няма да може да напише правилно една молба. Това са различни неща.
Христо Лазаров
снимка: Христо Лазаров
Хм... коментира на 23 юли, 2011 г., 22:52 ч.
На теория всичко е много хубаво, ама… Нищо де, важното е поне желание да има и воля да се случват нещата! Жената изглежда ерудирана, желая й успех! Само тия униформи са малко излишни, но иначе май се върви в правилната посока! Само пари трябват!