Златното находище на Крумовград в безизходица

22 юли, 2011 09:00 | Денят | 2 коментара

Златното находище на Крумовград в безизходица

Академика БГ публикува писмо на Гражданско сдружение „Живот за Крумовград”, изпратено до редакцията ни. То касае златното находище в Крумовград.

Ние, гражданите на Крумовград – обикновени хора, загубили в т.нар. преход посоката и вярата в бъдещето, се обръщаме към Вас с надежда. Надежда, че ще се взрете в нашия проблем, че ще се ангажирате с огласяването и решаването му, че ще използвате силата на интелекта и мъдростта си, за да фокусирате вниманието на нацията върху, действително, екзистенциални за нея, въпроси. За Крумовград, за хората на Крумовград, проблемът е в крайна степен драматичен и жизненоважен. Ето и неговата същност.

Преди няколко години бе заявено от канадската фирма „Дънди Прешъс Металс” намерение за добив на злато в района на Крумовград. Новината за „Българския Клондайк” бе посрещната с безкритично любопитство. Не след дълго обаче се изясни и цената, която трябва да платим всички ние, а и бъдещите ни поколения, за да реализира „Дънди” заложената в бизнесплана си печалба. Тази цена има за нас следните жестоки измерения:

ЕКОЛОГИЧНИ

Златната мина попада в рамките на защитената зона „Източни Родопи” и се намира в непосредствена близост до друга защитена зона – „Крумовица”. При даването на концесията е представена Оценка за въздействие върху околната среда /ОВОС/ единствено за „Ада тепе”, но не и за останалите пет баира, които попадат в находището „Хан Крум” – „Сърнак”, „Скалак”, „Синап”, „Къклица” и „Къпела”. Липсва и задължителната Оценка за съвместимост с „Натура 2000”. Според уж преработения проект добивът ще бъде с открит рудник и ще се прави с дупчене, взривяване, трошене, смилане и флотация (отделяне на рудата с вода), но без използването на токсични химикали – натриевият цианид е заменен с ксантогенат, натриев силикат, меден сулфат, дитиофосфат. Но това ще окаже пагубно влиянието върху водите на р. Крумовица и другите кладенци за питейно-битово водоснабдяване на селища в района, защото използваните небезобидни химикали ще се утаяват там. И с този метод на работа златодобивът би довел до унищожението на част от най-красивата и митична българска планина Родопи. И най-абсурдното е, че то се случва не в пустините на Казахстан и Мали, а в европейска България и то в защитени от „Натура 2000” зони.

ИКОНОМИЧЕСКИ

Националните богатства се разпродават на безценица. Концесионната такса, която държавата определи на „Дънди”, в различните варианти е от 1,5 % до 4,5 %. Това е безпрецедентно ограбване. Нито една държава в света не си позволява такива подаръци. При цена на златото днес от над 1500 $ за тройунция или 48 000 $ за 1 кг., „Дънди”, обявили 30 т. злато на Ада тепе, Крумовград, ще получат за добития от нашата земя жълт метал 1 млрд. 440 млн. $. За България остава концесионна такса между 20 и 50 млн. $ и огромни финансови ангажименти, свързани с последствията от златодобива. Впрочем и днес „Дънди Прешъс Металс” извличат абсолютно неоправдани огромни печелби за сметка на всички нас от находището в Челопеч. През 90-те години то бе продадено за 5 млн. $, а днес „Дънди” печелят на година над 200 млн. $ и изхвърлят годишно в хвостохранилищата ценни метали за над 130 млн. $, тъй като не желаят да инвестират в технологии за добива им. Това е безпрецедентно разхищение за сметка на България, на всички нас.

Ние ви молим, скъпи сънародници, поставете този проблем на вниманието на нацията, за да не си задаваме вечно въпроса защо сме най-бедни в Европа. Защото никой в Европа не си подарява националните богатства, защото никой в Европа не сключва договори с инвеститори с презумпцията „да не обидим чужденците”.

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ

Златодобивът би унищожил две изключително ценни исторически находки – в местността Ада тепе са открити и проучени антично селище, прераснало в светилище и рудник от 16-8 в.пр. Христа. Рудникът е най-ранно датиран археологически обект за златодобив на територията на цяла Европа, което го прави важен паметник не само от национално, но и от международно значение. Находището, което все още е годно за експлоатация, е снабдявало траки и гърци със злато 1500 години преди Христа. Още Омир описва в „Илиада” древните траки като изключително богат народ. Според него те участват в Троянската война с позлатени оръжия. Доскоро това се смяташе за легенда или преувеличение, но находките от рудника край Крумовград доказват, че разказът на Омир е достоверен. В Общинския план за развитие на община Крумовград за периода 2007-2013 година като една от целите е посочено опазването на местното културно – историческо наследство и утвърждаване на туризма в общината. Тези приоритети се припокриват със стратегията за икономическо развитие на област Кърджали за периода 2007-2015 година. Културно – историческите дадености на област Кърджали като „Перперикон” и „Татул” и евентуално ”Рудник за добив на злато от късната бронзова епоха”, разположен в м.”Ада тепе”, предразполагат развитието на туризма в дългосрочен план и биха предизвикали благородна завист у нашите съседи, които не могат да се похвалят с подобни изключителни находки.

СОЦИАЛНИ

При стартиране на златодобива проблемът за Крумовград става екзистенциален. Голяма част от хората ще напуснат града и общината, за да съхранят здравето си и това на децата си. Ще се ликвидира селскостопанското и промишленото производство. Ще се обезценят драстично жилищата и земята. И това не са зловещи предположения. Пред очите ни е примерът с гр. Маджарово. Преди години и там се добиваше злато, дори без цианиди, и там живееха хиляди хора със своите надежди и мечти. Днес в Маджарово, според токущо завършилото преброяване, живеят цифром и словом 551 /петстотин петдесет и един/ души. Такава ще бъде и съдбата на Крумовград.

Именно поради това, уважаеми интелектуалци, учени и политици, ви молим да се ангажирате с този проблем. Ако днес той е съдбоносен за Крумовград, утре ще бъде проблем за България. На „Дънди” и други като нея са издадени десетки разрешения за проучване на златоносни находища из цялата страна. Представете си в какво би се превърнала България.

Ние съзнаваме, че за медиите в България ние сме незначителни, неинтересни. Ние не сме рекламодатели, не сме спонсори, не сме този фактор – богат и властен – на който те биха обърнали внимание. За това нашият проблем е обвит в мълчание.

Но ние вярваме, че Вие ще ни разберете, защото част от Вашата мисия е и съхраняването и просперитетът на България.

Гражданско сдружение
„Живот за Крумовград”

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Лазар Белев коментира на 22 юли, 2011 г., 10:25 ч.

    Принципно това за мен е поредното доказателство за безотговорната политика на българските правителства по отношение на подземните ни богатства. Не виждам смисъл разработването на българско злато да бъде давано на чужденци, от което ние да получим само трохи, а на всичко отгоре и ще съсипят природата просто защото това не е тяхната страна. Златото за милиарди, което лежи в българските земи трабва да се вади от българи и за благото на България, с грижа за интересите на страната и народа.

  2. доротея коментира на 22 юли, 2011 г., 17:50 ч.

    нямам думи!!!