Институтът за български език ”Проф. Любомир Андрейчин”, БАН представи два интересни проекта, по които работят в момента, финансирани от Фонд “Научни изследвания” към МОМН, по конкурс ИДЕИ. Те имат пряко приложение при ползването и работата в интернет на родния български език и оформянето на речници в уеб пространството.
Първият е „Уеб приложения за редактиране на български текстове” и се разработва в Секцията по компютърна лингвистика. Другият – „Информационна среда за комплексно лексикографско описание на словното богатство на българския език (от началото на ХІХ в. до наши дни)” се работи в Секция за българска лексикология и лексикография.
Проектът Уеб приложения за редакция на български текстовецели предоставянето на разнообразни уеб базирани услуги, които ще позволяват на потребителите лесно и бързо да редактират и коригират правописа и граматиката на български текстове, да правят справки в различни типове речници (синонимни, тълковни, преводни), както и да използват редица улеснения за ускоряване на работата с български текстове: за проверка на коректността на текстовете (правопис и граматика), откриване на допуснатите грешки и генериране на най-подходящите предложения за корекция; за ускоряване на бързината на работа с български текстове (коректно сричкопренасяне, автокорекция на правопис, автоматично вмъкване или замяна на символи или текст, зададени от потребителя); за подпомагане на качеството на работа с текстове (търсене на думи в синонимен речник, на думи в преводен (българо-английски) речник, търсене на значенията на думи в тълковен речник). Уеб приложенията ще улеснят работата с български документи. Качеството е гарантирано от използването на големи по обем и непротиворечиви по характер лингвистични ресурси и от прилагането на нови ефективни модели и алгоритми за обработка и съхранение на голямо количество езикови данни. Резултатите от изпълнението на проекта допринасят езиковите ресурси и компютърните програми за тяхната обработка да са съотносими и на равнището на останалите европейски езици.
Проектът Информационна среда за комплексно лексикографско описание на словното богатство на българския език (от началото на ХІХ в. до наши дни) цели създаването на информационна среда, в която се извършва комплексно лексикографско описание на лексикалния състав на българския език и различни типове печатни и електронни речници. Проектираната информационна среда е уеб базирана и ще включва специализиран лексикографски софтуер, както и различни интегрирани езикови ресурси (електронни речници, лексикални бази от данни, електронни корпуси). Предвижда се да е гъвкава, многоцелева и да отговаря на съвременното изискване за ползване –широк кръг задачи за голям брой потребители. Ще има прожение при работата не само върху многотомния Речник на български език, но и върху други лексикографски трудове, също и по работата с Българския wordnet.
Намерението на учените е информационната среда – свързана с лексикографския софтуер и с интегрирани допълнителни езикови ресурси – да бъде достъпна и приложима от всеки, който се занимава с лексикографска дейност в нашите университети, а и за издателствата, които публикуват речници на българския език. На този междинен етап, работата по проектите има по-скоро информативен характер. Тъй като системата не е комерсиална, програмата се изработва и тества от участващите компютърни специалистии и се доразвива от всички участници в проекта.
Доц. д-р Татяна Ангелова, СУ вижда в проекта „Автоматична граматична корекция за български език“ практическа приложимост за целите на обучението и ограмотяването на учениците в началното и средното училище.
Доц. д-р Радка Влахова от СУ допълни, че според нея, многообразието от лексикографски източници, създадени по различна методология, с различен обем и предназначение, голяма част от тях са достъпни и в електронен вид, провокира развитието на езиковите технологии, за да направи лавинообразно нарастващата информация в интернет удобна и продуктивна за потребители с различни интереси и потребности.
Концепцията за модулната архитектура на информационната среда е предпоставка за успех в два основни аспекта – оптимална организираност на информацията с оглед нуждите на различен тип потребители и възможност за разширяване, модифициране и развиване на отделните модули. Така структурираната уеб базирана информационна среда е от особено значение както за научните изследвания, така и за бизнес нужди. От друга страна проф. ДФН Владко Мурдаров, БАН, Секция за съвременен български език изкаа мение, че „една от големите теми, обсъждана в момента, е за грамотността на българина. При това се посочва, че особено неграмотно изглеждат всички текстове, които се появяват в интернет. Предлаганата програма „Автоматична граматична корекция за български език“ ще помогне тази неграмотност да бъде преодоляна, като пишещият или поправя своите посочени грешки, или поне забелязва грешките, които е направил. Най-ценното е, че помага за преодоляване на грамотността”.
Августа Манолева

12 юли, 2011 07:02 | 


Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Lingvistika коментира на 6 октомври, 2011 г., 22:57 ч.
Радка Влахова и Атанас Атанасов не са лингвисти, а недоразумения. Елате в часовете им в СУ, за да се уверите. Но не им пречи да крадат средства и от университета , и от Института за български език. Да са живи и здрави. Има Господ!!!