„Как да премахнем агресията в училище?” – Въпросът е грешен

22 юли, 2011 08:00 | Средно образование | 1 коментар

Как да премахнем агресията в българското училище?” е често задаван в последните години въпрос. По темата са правени обсъждания, мнения дават експерти, учители, родители… Според мен, да се говори за „премахване”, е утопия. Не е необходимо човек непременно да е чел Дарвин, за да знае, че биологичният му вид се свързва с хищното начало. Човекът е „социално животно”, но биологичните фактори не могат да се пренебрегват. Затова цялостната агитация по въпроса трябва да носи коренно различно послание и то е: „Как да редуцираме агресията в българското училище?”. Че тя съществува, е безспорен факт. Някои училища са успели да се справят с проблема. В други е ежедневие децата да решават конфликтите помежду си, хващайки се за косите, а с учителя – замеряйки го с тебешир. Налага се изводът, че когато системата не се справя добре с даден проблем, значи не се прилага верният подход за неговото разрешаване. За да има редуциране на агресията у децата, трябва да е налице и съответната промяна в образователната система. Вярвам в промяната, която виждам, заложена в Концепцията за нов закон за училищното и предучилищното образование. Децентрализацията и автономията на училищата освобождават системата от напрежението на принудата. Свободата детето да избира между предмети, които са му интересни, отслабва стреса, а той е една от възможните причини за пораждане на агресия. За редуциране на агресията се прилагат различни методи и подходи. Препоръчвам те да се определят от специалисти-психолози, а не от експерти-администратори. Вторите могат доста да задълбочат психологичния проблем, който обикновено е в основата на всеки възникнал конфликт. Затова приветствам заявеното в концепцията намерение за назначаване на един психолог за най-много 250 деца, вместо за над 500, както на практика е положението сега. Присъствието на психолог в училище, към когото детето може да се обърне при проблем, е важен фактор за редуциране на агресията в училище.

Станислав Пандин, училищен психолог
90. СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин”, София

в. „АзБуки“